— Ние сме алфите. Един Бейн и една Найтшейд. Глутниците ще ни последват. Можем да ги обединим и поведем срещу Пазителите. — В действителност изобщо не бях сигурна, че вълците наистина ще ни последват, но това бе единственият начин, за който се сещах, с чиято помощ да накарам Търсачите да приемат Рен.
— Има и такива, които са верни на Емил — обади се Лоуган, като разтъркваше гърлото си, където пръстите ми бяха оставили синини. — Няма да успеете да ги убедите всичките.
Аз продължих да гледам Аника.
— Можем да убедим достатъчно, за да промени съотношението на силите.
— Това беше планът на Монроу, Аника — намеси се Конър. — Въстанието, което той искаше да подготви от самото начало.
— Знам — отвърна Стрелата. — Добре тогава.
Тя прекоси стаята и застана пред Рен.
— Добре дошъл, Рение. Баща ти беше добър човек.
— Не. — Очите на Шей бяха обезумели, а кокалчетата на пръстите му — побелели, толкова силно стискаше юмруци.
— Шей, моля те — обади се Адна. — Това е планът, който Монроу открай време се надяваше да осъществи.
— Не мога да се съглася — каза Шей. — Това не е планът на Монроу. Това е планът на Пазачите — да ги принудят да бъдат заедно. Мястото на Кала не е до Рен.
Рен оголи зъби насреща му.
— Напротив. Мястото й винаги е било до мен.
— Ще те убия, преди да ти позволя да я докоснеш. — Въздухът около Шей отново трепереше. — Ти не си единственият алфа и го знаеш.
Усетих как дъхът ми спира в гърлото. Шей разбираше, вълчите му инстинкти го учеха по-бързо, отколкото изобщо бе очаквал. Той беше натрапникът и беше готов да предизвика Рен за водачеството на глутницата.
— Давай да те видим. — Рен се усмихна, също толкова готов да приеме предизвикателството.
Шей пристъпи напред, но се поколеба, когато Аника извади меча си и му препречи пътя.
— Някой да лисне кофа с ледена вода върху тези двамата — обади се Конър.
— Кала — намеси се Адна. — Накарай ги да спрат.
Истината в думите й ми подейства като шамар. Наистина можех да ги спра.
Минах покрай Аника, която прибра меча си в ножницата, и застанах между Шей и Рен.
— Чуйте ме и двамата. — Сложих длан върху гърдите на двете момчета и усетих как сърцата им думкат под пръстите ми. — Това свършва тук.
— Точно така — каза Шей. — Трябва да избереш.
— Той има право. — Рен погледна покрай мен и спря изпълнени с ярост очи върху Шей. — Избирай, Кала.
— Няма да го сторя. Още не.
Сърцата им едновременно пропуснаха удар, разкривайки несигурността, която и двамата изпитваха. Усетих, че главата ми се замайва. Аз бях алфа и не трябваше да се подчинявам на никого. Най-сетне бях в състояние да избирам своя път, съдба, която да открия сама.
— Не се нуждая от партньор — заявих, като внимателно подбирах думите си. — Нуждая се от воини, а вие сте най-добрите воини, които познавам. Имам нужда от вас. И от двама ви. Ще се биете ли заради мен?
Те се гледаха свирепо, без да отговарят — всеки очакваше другият да направи първата стъпка.
— Ще се биете ли заради мен? — повторих, оставяйки думите ми да потънат в мълчанието им като камъни, хвърлени в дълбок кладенец.
Шей се намръщи.
— Винаги, но…
— Никакво „но“ — прекъснах го и се обърнах към Рен. — А ти?
— Знаеш, че ще го направя. — В очите му се четеше предпазливост.
— Рен ще оглави глутницата. Той е ключът към спояването на съюза с вълците, които все още са във Вейл — продължих аз. — Шей ще намери Кръста на елементите и ще поведе Търсачите в битка.
Хвърлих поглед към Аника, която кимна.
— Ами ти? — попита Шей.
По устните ми пробяга усмивка.
— Аз съм тази, която ще се погрижи всички да се разбираме.
— Късмет — изръмжа Рен.
Засмях се тихичко и свалих ръце от гърдите им, за да ги уловя за китките.
— Не ми трябва късмет. Ще ми се закълнете, че няма да се наранявате и ще си помагате. Ще дадете кръвно обещание.
— Ъъъ… какво? — Шей ме зяпна.
— Докато войната не свърши, единственото, което има значение, е да победим. — Дръпнах ги напред, докато не се изправиха лице в лице. Усещах напрежението, което се излъчваше от тях. Миризмата на слънчева светлина и буря се смесваше с дъха на дим от есенни огньове и сандалово дърво.