— Недей, Сабин.
Без да му обръща внимание, тя спря поглед върху Ансел.
— Ами ако вълчата същност е дарена драговолно?
Зяпнах я. Не можеше да им предлага това, което мислех, че предлага. Нали?
— Не разбирам — каза Аника.
— Готова си да го направиш? — Очите на Ансел се разшириха.
Сабин кимна и отново се обърна към Аника.
— Стига да е възможно.
Итън избута настрани Търсачите, които го разделяха от Сабин.
— Престани. Това е твърде много.
— Не ти решаваш. — Сабин сложи ръка на гърдите му.
Итън взе ръцете й в своите, но не й попречи, когато тя се обърна към Аника.
— Ако извадите вълка от мен — попита тя; гласът й не трепваше, — може ли да го дадете на Ансел?
— Да. — Аника я изгледа дълго и изпитателно. — Ала единствено ако го даряваш напълно доброволно.
Ансел бе започнал да трепери, по лицето му се четяха едновременно надежда и страх.
— О, Сабин! — прошепна Брин.
Итън завъртя Сабин, така че да я погледне в лицето.
— Почакай.
— Толкова ли нямаш търпение да се отървеш от мен? — засмя се тя сухо.
— Разбира се, че не! — Пръстите му се впиха в ръцете й, сякаш се боеше да я пусне. — Мислиш, че бих те оставил да си отидеш, ако имах избор?
— Тогава защо продължаваш да спориш?
— Защото не искам да го направиш заради мен. Не мога да поискам нещо такова от теб.
— Не го правя заради теб. — Тя се повдигна на пръсти и го целуна нежно. — Ти си нещо като допълнителен бонус.
Итън преплете пръсти в нейните.
— Сигурна ли си?
— Връщането във Вейл, преструвката, че мястото ми е тук… всичко това ми напомни, че никога не бих била щастлива в този живот.
— С онзи живот е свършено — намесих се аз. — Пазителите си отидоха.
Колкото и да исках брат ми да си възвърне вълчата същност, трябваше да се уверя, че Сабин наистина е в състояние да намери щастие извън глутницата.
— Знам, Кала. И вече направих своя избор.
Нев протегна ръце към нея и я прегърна.
— Сигурна ли си, че наистина го искаш?
Тя кимна и облегна глава на рамото му.
— Ще ни липсваш — каза Нев и я целуна по бузата.
Сабин се обърна и погледна към Аника.
— Правя го по собствена воля. Вземете моя вълк и превърнете Ансел в Страж.
Брин се хвърли към Сабин и я прегърна, като хлипаше.
— О, престани — каза Сабин, ала нейните очи също бяха влажни. — Недей да правиш сцени.
Аника даде знак на Тес.
— За тази задача ще се нуждаем от Еликсири.
Тес кимна и си запроправя път между Търсачите, за да излезе от стаята, а Аника ни огледа.
— И ако го направим, ще се съгласите Разломът да бъде запечатан.
Баща им и аз се спогледахме. Отворих уста, за да отговоря, ала Шей ме изпревари:
— Не.
Двете с Аника го зяпнахме слисани.
— Защо? — попита Аника.
Шей ми хвърли извинителен поглед, след което поклати глава.
— Има още нещо. Нещо, което трябва да знам, преди да се съглася с това.
Аника го гледаше очаквателно.
— Стражите отново ще се превърнат във вълци — каза той и Аника кимна. Погледът му, прикован в моя, стана суров. — Какво ще стане с мен?
Усетих как пулсът ми се ускорява, когато видях Аника да пребледнява. Започнах да треперя, осъзнала защо Шей бе задал този въпрос. Той не беше вълк по рождение. Аз го бях превърнала в един от нас.
Когато си представях как прекарвам остатъка от живота си като вълк, Шей беше до мен. И през ум не ми беше минало, че когато изгубим човешката си форма, той няма да бъде с нас.
Но дали всъщност искаше да бъде с нас? Дали все още се дърпаше, защото не искаше да живее като вълк?
Аника продължаваше да мълчи.
— Аз също съм вълк. Но невинаги съм бил такъв.
Аника кимна; очевидно се чувстваше неловко.
— Какво ще стане с мен, когато Разломът бъде запечатан?
Погледът ми се плъзна по лицата на Търсачите — Конър, Итън и Адна до един наблюдаваха Аника, а по израженията им не можех да прочета нищо.
Аника стисна медальона на шията си и въздъхна.
— Съжалявам, Шей.
Той преглътна мъчително.
— Защо?
— Защото просто не знаем.