30
— Как може да не знаете? — процеди Шей през стиснати зъби.
Въпреки гневния му поглед, Аника не трепна.
— Нямаше как да предположим, че ще бъдеш превърнат в Страж. — Тя погледна към мен и аз се свих. — Роден си като човек и според мен ще останеш с нас.
— Няма да съм вълк — прошепна той. — Сигурна ли си?
Нещо вътре в мен бе започнало да крещи.
— Как може да го кажете? — обади се Мейсън. — Той е вълк. Един от нас.
Нев кимна и се обърна към Шей:
— Винаги си бил вълк, човече. Промяната беше просто техническа подробност.
— Вярно ли е това? — попита Шей. — Възможно ли е въпреки всичко да се превърна във вълк?
— Когато Разломът бъде запечатан, ти ще се върнеш към истинската си същност — отвърна Аника. — Това е единственият отговор, който мога да ти дам.
— Аз… — Гласът на Шей се прекърши.
— Шей. — Сара пристъпи към него и обви ръка около раменете му; очите й бяха топли, пълни с обич. — Знаеш, че трябва да го направиш.
Той я погледна и аз усетих как сърцето се блъска в гърдите ми. Ако Шей запазеше човешкия си облик, щеше да остане с нея. Щеше да опознае родителите, които бе изгубил толкова малък. Щеше да заживее нов живот.
Ала аз нямаше да имам партньора, за когото копнеех, нямаше да ловувам с него, нямаше да оглавим глутницата заедно.
Мислите ми сякаш привлякоха погледа му и той се обърна към мен.
— Кала?
Насилих се да преглътна коравата буца, заседнала в гърлото ми.
— Аника е права.
Той потръпна, сякаш думите ми го бяха наранили, но кимна.
Аника сведе глава.
— Благодаря ти.
Шей не отговори.
— Чакайте малко — намеси се Конър. — След като Сабин може да избере да бъде човек, не може ли и другите Стражи да си останат хора?
— Сабин дарява вълчата си същност на Ансел — обясни Аника. — Ако другите изберат да живеят като хора, ще трябва да унищожим онази част от тях, която завинаги ще си остане вълк.
По тялото ми пробяга тръпка.
— Както Пазителите направиха с Ансел.
Тя кимна.
— Но ще бъдете хора — каза Конър. — Така де… чашата ще е наполовина пълна, а не празна, нали така?
— Човече — обади се Нев. — Ти очевидно никога не си бил вълк.
— Сабин избра да остане човек — напомни му Конър.
— За мен е различно — обясни Сабин, като потръпна. — За мен животът в глутницата не означава толкова, колкото за останалите.
— Нали видяхте Ансел след като унищожиха вълка му — казах аз. — То едва не унищожи и него. Вълкът е истинската ни същност. Тук не става въпрос за избор.
Итън сбърчи чело.
— Ще изпиташ ли болка? — попита той Сабин.
— Физическа — да. Знам, че ще боли. Ала наистина го искам. Вълкът на Ансел му беше отнет с насилие и той тъгуваше за живота, който му беше откраднат. Аз сама избирам да остана човек. Различно е.
— И всички мислите като Ансел? — попита Конър. — Предпочитате да сте вълци?
— Ние сме глутница — отговори Мейсън. — Мястото ни е на свобода, в дивата природа.
— Ами музиката ти? — обърна се Адна към Нев.
— Какво е според теб виенето? — ухили се той.
— Явно няма как да го разбера — каза Конър.
— Не съм и очаквала да го направиш — отвърнах. — Но ако можеше да препускаш с нас, да ловуваш, ако можеше да чуеш как луната те вика в нощната гора… тогава щеше да разбереш какво изпитваме.
Конър ме погледна, все още озадачен, но аз се бях обърнала към Шей. В очите му беше легнала сянка и аз се приближих до него.
— Ала ти го разбираш — прошепнах.
Той кимна и преплете пръсти в моите. Стисна ги толкова силно, че ме заболя.
— Спомням си първата нощ след като ти ме превърна в един от вас. Излязохме да ловуваме на лунна светлина. Тичахме в продължение на километри и нито за миг не усетих умора. Нищо на света не може да се сравни с това.
Докато го гледах, почувствах как ме залива вълна от спомени. Моят партньор. Моят алфа. Не исках да препускам из горите, без той да тича до мен. Но онова, което исках, бледнееше пред онова, което трябваше да се случи. Бях избрала да послушам сърцето си и да потърся забранената любов, за която то жадуваше, ала сега нито аз, нито Шей имахме избор.
— Съжалявам — казах най-сетне и облегнах глава на шията му. — Но трябва да го направим.