— Знам. — Той повдигна брадичката ми и ме целуна.
— Аника? — Тес се бе върнала заедно с жена, облечена в синя роба с голяма качулка. Когато новодошлата се поклони на Стрелата, одеждите й заблещукаха като развълнувана морска шир.
Тълпа от любопитни Търсачи и Стражи, някои от които все още бяха във вълчата си форма, се бе събрала в библиотеката и ни притискаше от всички страни.
Аника протегна ръка към лечителката.
— Благодаря ти, че дойде, Мириам.
Докато Сабин и Ансел отиваха към нея, аз се промъкнах през тълпата, за да стигна до Шей.
Когато го докоснах по ръката, той ми се усмихна за миг и отново насочи вниманието си към онова, което се случваше пред нас.
— Сабин прави голяма саможертва.
— Да — съгласих се. — Но мисля, че е права. Така ще е по-щастлива.
— По-щастлива — тихичко повтори той.
— Ти как си?
— И сам не съм сигурен. Не мога да реша какво трябва да изпитвам… и така може би е по-добре.
Той отново се обърна към мен, но този път задържа погледа си по-дълго.
— Ами ти?
— Страхувам се — казах и улових ръката му. Никога досега не го бях изричала на глас. Ала беше вярно. На път бях да изгубя Шей и това ме ужасяваше. — Ако имахме някакъв избор…
— Знам. — Той се приведе, за да ме целуне. — Знам, Кала. Не е нужно да се извиняваш. Не искам да го правиш.
Той ме взе в прегръдките си, докато гледахме как Мириам казва на Сабин и Ансел да се хванат за ръце. След това тя положи връхчетата на пръстите си върху слепоочията на двамата и зашепна нещо. Тиха, ала бърза река от думи се изливаше от устните й.
Сабин ахна. Итън направи крачка към нея, ала Конър го дръпна назад.
— Трябва да я оставиш да го направи сама.
Итън стисна зъби и пребледня, когато ахването на Сабин се превърна в писък. Ансел дишаше тежко, но не изглеждаше да изпитва такава болка, каквато явно раздираше Сабин. Тя отново изпищя и се свлече на колене. В същия миг Ансел изкрещя, ала викът му бързо се превърна във вой. Там, където допреди миг стоеше момче, млад вълк тръсна муцуна.
— Свършено е. — Мириам се поклони на Аника.
— Сабин! — Итън разблъска любопитните зяпачи, за да се добере до нея.
Тя все още бе на колене и трепереше, но успя да вдигне ръка.
— Добре съм. Ще се оправя.
И все пак се остави Итън да я вдигне от пода и да я вземе в прегръдките си.
Вълк с бронзова козина изскочи измежду Търсачите и се втурна към Ансел. Брин скимтеше и подскачаше около него, побутваше го с лапа и го ближеше по муцуната. След миг още два вълка дотичаха при тях. Нев и Мейсън джавкаха и го хапеха закачливо; много скоро малката групичка заприлича на неясно петно от размахани опашки.
— Трябва да отидеш при тях — каза Шей. — Нали си тяхната алфа.
Аз се обърнах в прегръдката му.
— Както и ти.
— Вече не. — Той поклати глава и по лицето му пробяга сломена усмивка. — Ако изобщо някога съм бил.
— Шей…
— Върви. — Той ме пусна и потъна в тълпата от Търсачи зад нас.
Принудена да се примиря с разделянето на пътищата ни, аз се преобразих и изтичах при останалите от глутницата.
— Ансел! — Проврях се между Мейсън и Нев и потърках муцуна в муцуната на брат ми.
— Не мога да повярвам! — изджавка той, като се въртеше в кръг. — Просто не мога да повярвам.
— Глутницата нямаше да е същата без теб. — Гризнах го нежно по ухото. — С никого от другите не е така забавно да се разпореждам, както с теб.
Изведнъж Нев изскимтя. Обърнах се и видях Сабин, застанала наблизо. Тя ни гледаше, облегната на Итън.
Ансел си възвърна човешката форма и отиде при нея.
— Добре ли си? — Очите й почти успяха да отразят усмивката на устните й.
Брат ми кимна.
— А ти?
— Ще се оправя — увери го тя.
Ансел протегна срамежливо ръце към нея. Тя се разсмя и го прегърна.
— Благодаря. — Той я притисна до себе си. — Дължа ти всичко.
— Направи Брин щастлива — каза Сабин. — Тя ми е симпатична.
Ансел се усмихна, ала после изгледа Итън сурово.
— Като стана дума за това, ако някога разбиеш сърцето й, ще отговаряш пред мен.
Итън се ухили широко.
— Ще го имам предвид.
Аника се приближи до нас и радостта ми се изпари. Шей бе до нея и по лицето му се четеше решителност.