— Заслужават го — заяви Итън и аз го зяпнах, неспособна да повярвам на ушите си.
— Можете да ни имате доверие и ще го сторите — отсече Рен и се усмихна ледено на Паскал.
Той направи гримаса, но не си направи труда да спори с Рен.
— Идеята за отряд за отвличане на вниманието беше моя — продължи Рен — и нямам намерение да пропусна първото му излизане.
Усетих как по кожата ми плъпна страх. Планът на Рен беше добър, но Търсачите бяха прави. Първият отряд щеше да срещне сериозен отпор. Нямаше да излязат от тази битка без загуби. Не исках Рен да бъде един от тях.
— А и Сабин е от моите вълци — добави той. — Предполагам, че и тя ще иска да дойде.
— Сабин току-що се оправи от нараняванията си — възрази Итън. — Мисля, че е по-добре да не идва.
Рен се разсмя.
— Виждал ли си колко бързо се възстановяваме? Не знам какво й се е случило, но ако е пила от кръвта на глутницата, значи е добре. Ще бъде повече от готова за битка. — Той хвърли поглед към Лоуган. — Освен това, ако ще се бием срещу Пазители, само опитайте да й попречите да отиде.
Лоуган потрепери.
Итън не отговори, ала стисна мрачно устни.
Учудих се колко бързо Рен свикна с новата си роля. Бяхме заобиколени от онези, които цял живот бяхме смятали за врагове, а ето че той бе поел командването със сигурна ръка. Беше роден водач, уверен и силен. Което никак не се нравеше на Шей — всеки път щом Рен заговореше, виждах как той настръхва.
Шей също бе водач, поел без никакво колебание контрол над войната, в която му предстоеше да изиграе толкова важна роля. И нямаше намерение да отстъпи властта над глутницата на Рен. Като избираше няколко от вълците, включително и мен, за да вземе Тордис, той ясно даваше да се разбере, че възнамерява да предвожда вълци, а не само Търсачи.
Как ли щеше да реагира глутницата на появата на Рен? Дали новата им лоялност към Шей щеше да се изпари? Нев и Сабин обичаха Рен. Ансел и Брин го смятаха за добър алфа. Но освен това не бях забравила думите на Сабин. „Рен сгреши. Ако наистина те искаше, трябваше да дойде с нас. Трябваше да е тук, за да се бори за теб.“ Ето че сега бе тук, ала дали не беше твърде късно? Зачудих се дали Сабин все още изпитва лоялност към някогашния си алфа.
Мислите за глутницата ми и за връзките между нас ме върнаха към вълка, за когото най-много се тревожех.
— Ами брат ми? — обърнах се към Аника. — Какво решихте за него?
— Все още не е взето никакво решение — предпазливо отвърна тя.
— Вината не беше негова.
— Според Лоуган брат ти е издал местонахождението ни по собствена воля. Не е бил принуден да го прави.
— Не разбирате какво са му сторили. Унищожили са вълка в него. Прекършили са го. А после са му обещали отново да го направят цял. Не е имал избор!
Колкото и да не ми се искаше да мисля за това, не можех да не се зачудя дали на мястото на Ансел и аз не бих постъпила по същия начин. Не можех да си представя живота без способността да се преобразявам. Вълкът бе истинската ми същност. Без него щях да се чувствам сякаш съм нищо. Точно както се чувстваше Ансел.
— Вземаме всичко това предвид — каза Аника.
— Как би могъл Ансел да издаде скривалището в Денвър на Пазителите? — възразих аз; отчаянието ми нарастваше с всеки изминал миг. Не можех да върна на брат си отнетата му вълча същност, но поне можех да се опитам да го освободя. Обърнах умоляващ поглед към Конър. — Нали видя в какво състояние беше. Не му беше останала никаква сила.
Конър погледна към Лоуган, който ме гледаше с жестока усмивка.
— Не му беше нужна кой знае каква сила — заяви Пазителят. — Само едно съвсем просто заклинание, разкриващо местонахождението на онзи, който го изрича. Единственото, което брат ти трябваше да направи, бе да прочете думите на глас.
Гърлото ми се сви, когато си спомних как преди две нощи се бях опитала да превърна Ансел във вълк. Как бях опитала и се бях провалила.
„Той бръкна в джоба си и извади смачкания лист.
— Ансел, какво е това? — попитах, опитвайки се да го видя по-добре.
— Остави ме на мира.
Очите му се спряха за миг върху зацапаното листче, преди да го притисне до гърдите си.
— От Брин е, ясно? Успях да го задържа, докато бяхме разделени.“
Беше ме излъгал. Не беше никакво стихотворение. Никакви прощални думи на обич от Брин. Било е предателство, надраскано на листче хартия. Лоуган ме наблюдаваше, все така усмихнат, докато истината ме пронизваше като нож, който някой бе забил в корема ми.