— На мен ли го казваш — отвърна Рен.
Звук от трошене на порцелан накара всички да погледнат към прозореца. Тес се беше изправила, а в краката й се търкаляха парчетата от подноса. Тя пресече стаята и взе лицето на Рен в ръцете си.
— Ти си син на Монроу? — Очите й бяха плувнали в сълзи. — Син на Корин и Монроу?
Рен кимна.
— Слава богу, че Адна не е сама — засмя се Тес през сълзи, обвивайки ръце около Рен, който изглеждаше изненадан, но не и подразнен от жеста й. — Монроу би бил толкова признателен, че си тук.
— Благодаря — задавено отвърна Рен. — Съжалявам, че така и не можах да се запозная с него.
— Аз също, миличък — каза Тес, бършейки сълзите си.
Брин все още се мръщеше.
— Монроу и Корин? Не разбирам. Как изобщо е било възможно?
— Малко е сложно, но не и невъзможно. Да оставим нещата така — заявих аз. — Сега, когато Рен е тук, имаме по-важни неща за вършене.
— Какви неща? — попита Мейсън. — Моля те, кажи ми, че поне част от тях включват да сритаме задниците на Пазителите.
Аз се ухилих.
— Точно за такива неща говоря.
— Задръж малко — обади се Брин. — И аз изгарям от желание за битка с Пазителите, но дали Търсачите ще искат помощта ни?
— Те ни спасиха, нали? — Мейсън се полюшваше на пети.
— Предполагам. — Очите на Брин се върнаха на Ансел, който продължаваше да се взира в далечината. Вече ми беше ясно, че няма защо да я броим за битката. Единственото, което я интересуваше, бе да помогне на брат ми. И аз напълно я подкрепях.
— Монроу и Корин се запознаха, защото група от вълците на Бейн искаха да се разбунтуват срещу господарите си — обади се Тес. — Ние трябваше да им помогнем. За съжаление, планът беше разкрит.
— И Пазителите убили майка ми — довърши Рен. Очите му бяха помътнели.
— По дяволите. — Нев изрита крайчеца на чергата. — Ама че задници.
— Абсолютно — съгласи се Мейсън.
Не исках да се оставим да бъдем отнесени от гнева си към Пазителите.
— В миналото е имало други съюзявания между Стражи и Търсачи, ала никое не е продължило дълго.
— Защото никой не може победи Пазителите. — Сабин изгледа свирепо Тес.
— До днес. — Тес дори не трепна под вледеняващия поглед на Сабин.
— Шей може да ги спре — тихо обясних аз. — Ето защо толкова искаха да го убият.
— Кой го казва? — сопна се Сабин. — Тъпото пророчество, за което говореха Конър и онзи всезнаещ пънкар Сайлъс? Ами ако са куп лъжи? Нищо от това, което са ни казвали за миналото ни досега, не е било вярно.
— Стига, Сабин. — Нев я стисна успокоително за рамото. — Сега сме на страната на добрите. Те ни спасиха, забрави ли?
Долната устна на Сабин потрепери.
— Вървете по дяволите!
Тя блъсна Нев настрани и избяга от стаята.
Мейсън поклати глава.
— Май вижда всичко в черни краски, а?
— Ще се оправи — каза Нев, докато гледаше как вратата се затваря. — Трябва да свикне с толкова много неща наведнъж.
Рен кимна, макар че по стиснатата му челюст разбрах, че се тревожи за нея.
— Май ще се наложи да променим отрядите.
— Аха — съгласи се той. — Така изглежда.
Мейсън подръпна яката на ризата си. Огледах останалите от глутницата и изведнъж си дадох сметка, че до един са облечени в дрехи на Търсачи. Внезапно ме обзе желание да се разсмея.
Мейсън ме изгледа въпросително и аз поклатих глава.
— Къде е Шей?
— Все още е с Търсачите в Тактическата зала на Халдис — отвърнах. — Доста е зает.
Мейсън се размърда неспокойно, покашляйки се преди да проговори:
— Значи, ъъъ… Рен е тук… и Шей е тук?
Брин местеше неспокоен поглед между мен и Рен.
— Кой е нашият алфа?
— Аз — казах. Очаквах Рен да възрази, но той не го направи.
Брин прехапа долната си устна.
— А Шей и Рен?
— Ме подкрепят.
Рен въздъхна, но кимна.
— Ние я подкрепяме.
— Тя е жена, чуйте нейния рев4 — ухили се Мейсън.
Брин се изкиска.
— Страхотно.
Усмивката ми бе толкова широка, че лицето ме заболя мъничко.
В този миг вратата се отвори и в стаята влезе Аника, следвана от Адна и Шей. При неговата поява въздухът начаса се изпълни с напрежение, като озон пред буря. Рен се отдръпна в другия край на стаята, така че да е възможно най-далеч от него. Не можех да не оценя тази предпазна мярка и дори си наложих да остана на мястото си, вместо да се приближа до Шей, както исках. Нев и Мейсън се спогледаха и не можаха да скрият усмивките си.
4
Леко изменен цитат от песента от седемдесетте години на миналия век „Аз съм жена“, превърнала се в своеобразен химн на движението за еманципация на жените. — Б.пр.