— Ако започнете да се обзалагате — предупредих ги, — със сигурност ще науча. И ще ви накарам да се разкайвате.
Мейсън съумя да си придаде засрамен вид, а Нев извърна очи с лукава усмивчица.
Адна отиде при Рен и го улови под ръка — привидно нехаен жест, но от вниманието ми не убягна, че пръстите й се сключиха около китката му, сякаш да го подкрепят, докато той се взираше свирепо в Шей.
Аника огледа малката ни глутница с мрачно лице.
— Вярвам, че сте наясно с променените обстоятелства в живота ви.
Ние кимнахме. Аника се усмихна и се обърна към Тес.
— Предадоха ми, че имаш предложение за мен?
Тес се изпъна.
— Става дума за нас, сираците.
— Нас, сираците? — сбърчи вежди Аника.
Усетих, че нещо сякаш ме задушава, когато преместих поглед от Тес към Ансел. Тя имаше право. Двамата с Айзък бяха разпределени в Денвър. Сега, когато Чистилището беше изгорено, тя вече не можеше да върши работата си на Берач и да се занимава с контрабанда под носа на Пазителите. Беше изгубила дома си, работата си, партньора си Айзък, както и жената, която обичаше — Лидия. И всичко това, защото ние се бяхме появили, обръщайки целия й свят с главата надолу. Ако някой имаше основание да ни мрази, това бе Тес, ала тя проявяваше единствено добрина към нас и особено към брат ми.
— Аз и той. — Тес посочи Ансел. — И двамата изгубихме мястото си в света.
— Неговото положение все още се обсъжда, Тес — напомни й Аника. — Знаеш го.
— Разбира се. Но мисля, че ще е за доброто на всички, ако той получи възможност да докаже, че може да бъде полезен.
Наблюдавах я, а подозрението притискаше гръбнака ми. Никой нямаше да експлоатира брат ми, докато аз можех да се възпротивя.
— Какво имаш предвид? — попита Аника.
— Аванпостът ми го няма — обясни Тес. — Но все още притежавам умения за изпълнението на основните задачи в Академията. Мога да помагам в градината и в Убежището на Айдис. Бих искала да взема момчето със себе си. Да му предам част от нашите познания.
— Наистина ли смяташ, че е разумно? — Аника прекоси стаята.
— Мисля, че би било неразумно да го оставим без работа.
Тес плъзна поглед по ръцете на Ансел. Кожата му беше нашарена с яркочервени резки. По-старите вече избледняваха, а по-новите едва бяха започнали да завяхват.
— Никога няма да бъде оставян без надзор — продължи Тес. — Ще поема пълна отговорност за него.
— Бих искала да изпратя и някой Нападател, който да ви придружава — каза Аника.
Тес кимна.
— Ако смяташ, че е необходимо.
Тя погледна към Ансел — изражението й красноречиво говореше, че според нея той не представлява заплаха за никого. Докато се взирах в брат си и по-точно в бледата сянка на момчето, което беше някога, се зачудих как изобщо някой можеше да го сметне за опасен. От друга страна, той се бе поддал на влиянието на Пазителите и ни беше предал. Имаше и други заплахи освен бруталната сила.
— Ще помисля над предложението ти — обеща Аника.
— Не си правете труда — обади се Ансел, без да се обръща от прозореца.
Тес не реагира на безжизнения му глас, ала Брин преплете пръсти в неговите.
— Хайде, Ан. Защо не излезеш с Тес? Малко работа ще отвлече мислите ти от… — Тя не довърши.
— Най-добре е да си остана тук. — Ансел издърпа ръката си от нейната.
Долната устна на Брин потрепери и на мен ми се прииска да сграбча брат си и да го разтърся, задето се държеше с нея по този начин.
Аника се намръщи и го погледна проницателно.
— Предпочиташ да останеш затворен?
— Мястото ми е тук.
Аника даде знак на Тес.
— Да го обсъдим някъде другаде.
Двете излязоха от стаята. След като Брин направи още няколко неуспешни опита да го накара да проговори, Ансел най-сетне я отблъсна. Тя се изправи и отиде в разтворените ръце на Мейсън, който я прегърна, докато тя плачеше тихичко.
Рен се приближи до мен и Шей изръмжа, но предупредителният поглед, който му хвърлих, го накара да замълчи. Щеше ми се да можех да направя повече. От пристигането на Рен не бях имала възможност да поговоря с Шей насаме и колкото по-дълго го отлагах, толкова повече се тревожех, че той ще изтълкува всичко това погрешно.