Приближих се до тях, правейки всичко по силите си.
— Добро утро.
— Здрасти, Кала. — Сабин ме изгледа подозрително. Очевидно не ме биваше особено в престорената естественост.
Итън само кимна.
— Закъсняхме ли? — попита Конър, появявайки се заедно с Адна.
— Всъщност идвате точно навреме — отговори Аника.
— По дяволите.
Адна ми помаха, а Конър продължи да говори с Аника.
— Ей! — Някой ме докосна по рамото и аз подскочих.
— Добре ли спа? — попита Рен.
— Ъъъ… да.
„Дотук добре.“
„Или пък не.“
Шей влезе в залата заедно с Мейсън и Нев. И тримата дъвчеха хлебчета и плодове. Ароматът на прясно опечен хляб накара корема ми да изкъркори.
— Гладна ли си? — засмя се Рен.
— Не съм закусвала.
— Имам предостатъчно за всички. — Мейсън ми подхвърли едно хлебче и аз впих зъби в него, преструвайки се, че гладът, а не тревогата ме възпират да погледна към Шей. Той бе застанал до Рен и аз непрекъснато очаквах да се случи нещо. Самодоволна усмивка или поглед… някакъв жест, който да издаде на Рен къде съм прекарала нощта. Въпреки че хлебчето ухаеше прекрасно и бе страшно вкусно, когато преглътнах, имах чувството, че в стомаха ми се спира камък.
Бях изтъркала кожата си толкова жестоко, че тя пламна и в продължение на няколко минути пареше жестоко, затова се надявах, че бях отмила всяка следа от мириса на Шей по себе си. Въпреки това не смеех да срещна погледа му. Сега, когато той беше толкова близо, отново усещах дъх на буря и мокри от дъжд листа, от който по тялото ми пробягваха тръпки. Почувствах как бузите ми се зачервяват.
Търсейки отчаяно начин да отвлека мислите си, насочих вниманието си към Рен.
— Ами ти? Добре ли спа?
— Не особено — отвърна той с гримаса.
Трябваше да положа огромно усилие, за да говоря спокойно, когато си го представих как минава покрай стаята на Шей и ни чува.
— Стаята ти не е ли удобна?
Той се засмя.
— Не е това.
Пулсът ми вече биеше във френетично стакато. Явно бе научил по някакъв начин.
Рен разтърка слепоочията си.
— Имах компания.
— Моля? — Изобщо не ми хареса колко пронизително прозвуча гласът ми.
В този миг Сайлъс влезе в стаята, като се прозяваше. Ако не беше кобалтовосинята му коса, можеше и да не го позная. Днес той бе сменил обичайните си пънкарски дрехи с класическо облекло на Търсач и дори бе препасал меч в ножница на кръста си.
— Изпуснах ли го? Закъснях ли?
Аника се намръщи.
— Като се има предвид, че ти дадох специално разрешение за тази мисия, определено би могъл да си по-точен.
— Съжалявам, Аника. — Сайлъс отметна щурата си коса от лицето. — Не можех да реша кои пособия за писане са най-подходящи за пътуване. В крайна сметка избрах тефтер, молив и химикалка. — Той ги вдигна гордо във въздуха. — Освен това почти цялата нощ обучавах най-новото ни попълнение.
Рен въздъхна шумно, за да привлече вниманието му.
Лицето на Книжника придоби кисело изражение.
— Който се оказа доста труден ученик.
— Сайлъс? — Преместих поглед от Рен към учения с щурата коса. — Той ли е бил компанията ти?
— Още ли ревнуваш? — намигна ми Рен.
— Не ревнувах.
— Нима? Значи винаги звучиш като сърдита харния6?
Този път изчервяването ми нямаше нищо общо с тайното ми преспиване при Шей.
— Човече, ако си решил да смениш отбора, добре дошъл на борда — ухили се Мейсън. — Но определено можеш да си намериш нещо по-добро от някакъв си пънкар.
— Давах му изключително важна информация за мисията — едва не се задави Сайлъс, чието лице бе заприличало на домат.
Мейсън сви рамене.
— Всичко, което става в спалнята, е изключително важно.
— Абсолютно си прав — съгласи се Нев и обви ръка около раменете на Мейсън.
Сайлъс ту отваряше уста, ту отново я затваряше, ала звук така и не се чу. Най-сетне Рен се смили над него.
— Разказа ми колко си специален. — Той отправи недружелюбна усмивка на Шей. — Заради прапра-и не знам още колко прабаба ти Ейра, която ни вкарала в тая бъркотия, защото станала любовница на някакъв демон.