— Благодаря, че ми напомни — отвърна Шей. — Значи вече знаеш защо в деня на венчавката си, с Кала трябваше да срежете гърлото ми, вместо сватбена торта. Колко жалко, че това не стана.
Рен настръхна.
— Е, аз не съжалявам, че се измъкна невредим от Вейл. Колкото до останалото… ще видим как ще се развият нещата, нали?
По лицето на Шей бавно се разля усмивка.
— И още как.
Затаих дъх в очакване да подхвърли някой намек за среднощното ми посещение, ала той само изгледа свирепо другия алфа. За щастие на всички ни, мъжкото его на Шей не бе успяло да заглуши напълно здравия му разсъдък.
— Не успях да ти дам цялата информация, от която се нуждаеш. — Преразказването на уроците му бе помогнало на Сайлъс да се посъвземе. — Ти непрекъснато ми ръмжеше.
— А ти ме нарече извращение. — Кучешките зъби на Рен се бяха издължили. — Какво очакваше? Да те целуна?
Мейсън се прокашля.
— Определено можеш да си хванеш нещо по-добро.
Сайлъс не му обърна внимание.
— Просто съобщавам фактите. Стражите са създадени в разрез с природните закони. Вие сте…
Преди Книжникът да успее да довърши, Рен го стисна за гърлото и го вдигна във въздуха.
— Кажи го още веднъж и наистина ще съжаляваш.
Адна сграбчи Рен за ръката, за да го откъсне от Сайлъс.
— Не искаше да обиди никого.
Рен й се усмихна, докато пускаше Книжника на пода.
— Просто държах да се уверя, че е така.
Адна отвърна на усмивката му със смях.
— Всички сме наясно, че с теб шега не бива, големи братко. Не е нужно да ни го доказваш.
— Има късмет, че му се притече на помощ. — Рен обви ръка около раменете й. — За втори път.
— За втори път? — повторих аз.
— Снощи и сега — обясни Рен.
— Не можах да заспя — каза Адна. — Докато минавах покрай стаята на Рен, чух, че Сайлъс му изнася лекция и реших, че няма да е лошо да се намеся, преди нещата да загрубеят.
— Те вече бяха загрубели — уточни Рен. — Но още не се бе стигнало до насилие. Появи се точно навреме.
— Да, страшно ме бива в това — ухили се Адна. — Освен това с теб имаме да наваксваме много изгубено време.
Никога не бях виждала по лицето на Рен по-нежна усмивка от тази, с която той дари сестра си при тези думи. Конър също ги наблюдаваше. Неговата усмивка бе горчиво-сладка и аз разбрах, че му се иска Монроу да беше тук, за да може да види децата си заедно.
— Какво всъщност прави тук книжният червей? — Конър най-сетне откъсна очи от Рен и Адна, за да се обърне към Аника.
— Идвам с вас. — Сайлъс натъпка тефтера и пособията за писане в раницата на гърба си.
— Как ли пък не!
Сайлъс се наду.
— Това са последните дни. Събитията, които предстоят, трябва да бъдат записани.
Конър отправи умолителен поглед към Аника.
— Моля те, кажи ми, че това е някаква шега.
— Той е прав, Конър. — По устните на Аника пробяга усмивка. — Пък и така е по традиция. В мисиите, определяни като „исторически“, винаги е участвал и Книжник.
— Ама професорът може да оплеска нещата — намеси се Итън.
Аника поклати глава.
— Независимо какво мнение имате за него, Сайлъс е получил пълна бойна подготовка, както се изисква от всички Търсачи. Той също идва с вас.
— Не може ли просто да ни дадете диктофони и ние да запишем случващото се в най-големи подробности за следващите поколения? — предложи Конър.
— Не дрънкай глупости — каза Сайлъс. — Ти едно изречение не можеш да свържеш, какво остава да опишеш в най-тънки нюанси онова, което ще бележи епохата на Потомъка.
— Епоха? — разсмя се Рей. — Вече съм от епохално значение?
Сайлъс го изгледа сърдито.
— Е, добре. — Конър се извърна от Аника и отиде при Адна. — Само гледай да не ни се пречкаш.
— Отрядите определени ли са вече? — попита Аника.
— Почти — отвърна Рен. — Сабин, надявах се да си част от отряда за отвличане на вниманието.
Сабин повдигна вежди.
— Ти ли ще го водиш?
Рен кимна.
Тя погледна Итън, който поклати глава.
— Аз отивам в Тордис с Потомъка.
Сабин скръсти ръце на гърдите си и посочи Итън с брадичка.
— Където е той, там съм и аз.
— Търсача? — Рен наклони глава на една страна и я изгледа заинтригувано. — Сериозно?