Итън се приближи до вратата, следван плътно от Сабин, която вече бе приела вълчата си форма. Търсачът кимна на Аника и прекрачи през портала.
Аз надникнах след него и през проблясващия отвор видях почти ослепяващата белота на снега, нарушавана тук-там от назъбени черни скали.
Леко докосване по рамото ме накара да подскоча.
— Извинявай — усмихна ми се Шей. — Готова ли си?
— Аха — отвърнах с предизвикателна усмивка. — Притесняваш ли се?
— Не. — Той изпъна рамене. — Аз съм Избраника, забрави ли?
Разсмях се, когато той се извъртя настрани, за да ми покаже пикелите, които бе втъкнал в колана си.
— За късмет — обясни. — А и защото сме тръгнали към друга планина.
— Да се надяваме, че няма да ни се наложи да разчитаме единствено на късмета — подхвърли Конър през смях и като мина покрай нас, пристъпи в портала, хвърляйки недоволен поглед на Сайлъс, който бе извадил тефтера си и драскаше някакви бележки в него. — Внимавайте какво приказвате, малките, защото от тук нататък всичко се записва.
Адна потропа с крак.
— Ще се размърдате ли най-сетне? Другият отряд навярно би искал да си свършим работата възможно най-бързо.
— Слушам и изпълнявам, сър! — ухили се Шей и като стисна ръката ми, се обърна, за да последва Конър. Вместо да го пусна, аз го притеглих към себе си, изправих се на пръсти и го целунах лекичко по устните.
— Нямаш нужда от късмет — уверих го. — Но се радвам, че си взел пикелите.
В отговор той ме целуна толкова продължително, че Конър подсвирна. Шей поклати глава и като ме пусна, мина след него през портала.
Топлината от прегръдката на Шей бе изместена от хладен допир. Погледнах надолу и видях, че Мейсън, приел вълчата си форма, е вдигнал глава към мен. Преобразих се и начаса гласът му отекна в главата ми:
— Следвайте водача. Дайте път на дамите.
— Не съм никаква дама и да не си го забравил — гризнах го по рамото аз.
— Имаш право — изплези език Мейсън. — Не мисля, че една благовъзпитана дама би позволила да я целунат по този начин.
— Млъквай, Мейсън.
Той изджавка и размаха опашка.
— Кажи ми, щеше ли да оставиш любимия да се приближи толкова, ако Рен все още беше тук?
— Казах да млъкнеш.
— Просто искам да знам какви са изгледите ми да спечеля баса с Нев.
Той излая, когато го оръфах за хълбока, и скочи през проблясващия портал.
В мига, в който докоснах земята от другата страна, дробовете ми се изпълниха с най-студения и свеж въздух, който бях дишала някога. Преглътнах го, питайки се колко ли високо се намираме.
Получих отговор на въпроса си веднага щом се огледах наоколо. Земята се спускаше под краката ми под невъзможен ъгъл. Само една стъпка и със сигурност щях да полетя надолу, неспособна да спра, чак докато не се озова в подножието на планината. Обърнех ли се на другата страна, виждах синьо небе, по което се плъзгаше облак. Облак на нивото на очите ми.
Шей бавно се въртеше в кръг, като внимаваше да не загуби равновесие.
— Къде сме?
— Надморска височина — четири хиляди четиристотин деветдесет и пет метра — избъбри Сайлъс. — Географска ширина — седем градуса, географска дължина — четирийсет и седем градуса.
— Намираме се в швейцарските Алпи — прекъсна го Адна, докато затваряше портала. — Не много далеч от Мюрен.
Тя посочи с една от камите си гладката обсидианова скала недалеч от нас.
— А това е входът на Тордис.
Шей се взря в гладката черна скала и изрази на глас онова, което си мислех и аз:
— Ама тук няма никакъв отвор.
— Има — увери го Адна, втъквайки камите в колана си. — Просто трудно се забелязва.
Итън вече отиваше към тъмната стена. Когато стигна до нея, протегна ръце и тръгна настрани, като през цялото време плъзгаше длани по повърхността й. Изведнъж спря, нададе тихо възклицание и изчезна.
Сабин изскимтя и се втурна към стената. Подуши ръба й и започна да драска с нокти по черния камък. Внезапно една ръка се появи сякаш от нищото и посегна към нея. Тя изскимтя и политна назад. Аз скочих към нея, ужасена, че е започнала дългото, безкрайно падане по планинския склон. Стиснах я за врата със зъби, като в същото време седнах на задни лапи, запъвайки предните в снега. Сабин изръмжа.
— Пусни ме, Кала.
— Не и докато законът за земното притегляне не престане да работи против нас — изръмжах в отговор.