Тъкмо се канех да изръмжа на спътниците си, които се мотаеха, когато очите на Конър, които оглеждаха отвора на тунела, изведнъж се разшириха.
— Кала, спри!
Ръмженето ми бързо се превърна в скимтене, предупреждението му бе дошло секунда по-късно, отколкото трябваше.
Предната ми лапа се спусна към пода и срещна… само въздух. Под мен вече нямаше покрита с лед повърхност. Земното притегляне и собствената ми инерция ме повлякоха в празното пространство. Дупка, която все още не можех да видя, въпреки че пропадах в нея.
Отчаяно задрасках по леда със задните си лапи, ала напразно. Тялото ми се претърколи през невидимия ръб.
Нададох вой, но викът на ужас бързо отстъпи място на стон, когато болка проряза крайниците ми, стигна чак до опашката и се разля по гръбнака ми. Увиснах във въздуха, ръмжейки и махайки с крака.
— По дяволите, момиче! — изкрещя Итън. — Не мърдай.
Най-сетне осъзнах, че не падам. Болката идваше от това, че Итън ме беше уловил… за опашката.
Сърцето ми биеше лудешки, кръвта бучеше оглушително във вените ми. Дори докато Итън ме изтегляше (всяко подръпване на козината и сухожилията ми бе същинска агония), все още не виждах къде свършва подът и започва дупката.
Най-сетне се озовах от безопасната страна на ръба и рухнах върху заледените камъни. Итън пусна опашката ми и приседна на пети, изпускайки шумно дъха си.
Изправих се и щракнах със зъби към него.
— Какво, по дяволите? — изгледа ме той сърдито.
Преобразих се и отвърнах на гневния му поглед.
— Това беше опашката ми.
— Е, съжалявам — отвърна той. — Предполагам, че трябваше да те оставя да паднеш.
Аз го зяпнах и постепенно засрамена усмивка надделя над унижението ми.
Итън поклати глава и се засмя.
— Ама че благодарност.
— Аха — казах. Знаех, че трябва да му се извиня, ала дупето все още ме болеше. — Май съм ти задължена.
Конър огледа пещерата с присвити очи.
— Красавицата уби звяра9.
— Какво? — намръщих се аз.
— Пещерата. — Шей проследи погледа му и поклати сърдито глава. — Тя е смъртоносен капан. Ето защо няма паяци мутанти.
— Невероятно! — Дращенето на молива на Сайлъс в тефтера му отекна в пещерата и Конър го изгледа свирепо.
— Знаеш ли, всичко ще мине много по-добре, ако не говориш!
Без да му обръща внимание, напълно погълнат да си води трескаво записки, Сайлъс се приближи до невидимия ръб на бездната, мъчейки се да надникне в дълбините й.
— Впечатляващо.
Итън запали още една сигнална ракета и я хвърли там, където бях паднала. За частица от секундата зърнах очертанията на пропастта — съвършен кръг, навярно четири стъпки в диаметър. Светлината падаше ли, падаше, докато най-сетне червеното й сияние се изгуби от очите ни. Ала звук от тупването й на пода така и не се чу, единствено тишина, която сякаш ме прониза до костите и ме накара да потреперя.
— О, господи! — прошепнах, опитвайки се да потисна представата как падам. Преглътнах мъчително и погледнах към Итън.
Той кимна, а после запали още една сигнална ракета и я хвърли на десетина стъпки пред нас. Тя отскочи от пода и изчезна в друга невидима бездна.
— Проклятие.
Следващата сигнална ракета полетя на двайсетина стъпки пред нас. Тя дори не се удари в пода, изгубвайки се почти моментално от погледите ни.
Мейсън изскимтя. Двамата със Сабин обикаляха неспокойно около мен и козината им ме докосваше.
— Страхотно. — Конър приклекна, въртейки глава напред-назад. — И как се очаква да преминем?
— Колко пукнатини има според теб? — попита Шей.
— Няма как да разберем — отвърна Итън. — Ракетите едва успяват да ни ги покажат за миг. Пещерата е създадена, за да заблуждава погледа. Дори с промяната в светлината, пак е трудно да преценим доколко ще успеем да ги бележим.
— Да хвърлим Сайлъс в някоя от тях — предложи Конър. — Може би не са чак толкова дълбоки.
— Ей! — Сайлъс се отдръпна от ръба.
Шей коленичи до Конър.
— Носите въжета, карабинери10 и скални клинове, нали?
9
Последната реплика от филма „Кинг Конг“, в който Кинг Конг умира, падайки от небостъргач. — Б.пр.
10
Карабинер — метална халка, използвана в алпинизма, която може да се отваря посредством различни механизми и служи за спускане, осигуряване и като съединително звено на въжета. — Б.пр.