— За това, което видя тази сутрин… — Приятната топлина на слънчевите лъчи мигновено бе изместена от пареща горещина, когато кръвта нахлу в лицето ми.
— Хей, не ми е работа да те съдя. — Конър скръсти ръце зад главата си и се обърна към мен, за да ме погледне. — Макар че ако изгубим Потомъка, защото ти не си в състояние да си държиш панталоните на мястото им, те очаква истински ад. Най-буквално.
Изръмжах и той се засмя.
— Изобщо нямах намерение да те разпитвам за горещите ти срещи, сладурано. Ти подхвана темата.
Прегърнах глезените си с ръце и облегнах брадичка на коленете си.
— Просто исках да разбереш.
Конър се понадигна, усмивка подръпваше крайчеца на устата му.
— Какво да разбера?
— Че Шей, Рен и аз се намираме в сложна ситуация.
— Сложна, а? — Усмивката му стана по-широка. — Аз пък мислех, че всичко е съвсем ясно. Падаш си по двама мъже, но ще трябва да избереш един от тях.
— Не е само…
Конър ме прекъсна с махване на ръка.
— Ясно ми е, че подробностите винаги са различни, но в крайна сметка нещата се свеждат до това — ти си една, а те — двама. Гадна работа е любовта.
— Очарователно, няма що. — Щеше ми се да мога да го нарека лъжец, ала резюмето, което бе направил на любовния ми живот, беше твърде точно.
— Виж, сладурче, не съм аз този, който ще вземе да те съди. Просто ти казвам как виждам нещата. — Конър отметна кестенявата коса от лицето си, все още влажна от взетия душ. Само за няколко дни под средиземноморското слънце вече бе започнал да придобива тен. Бронзовият оттенък на кожата му караше бледите белези по гърдите му да изпъкват още повече.
— Да не искаш да ми кажеш, че всичките ти многозначителни подмятания са просто празни приказки? — ухилих се аз. — Кой би предположил!
Той ми хвърли кос поглед, но не каза нищо.
— Искаш ли да знаеш какво мисля? — попитах.
Едната му вежда подскочи и аз се приведох към него.
— Мисля, че цветистите ти закачки са начин да прикриеш факта, че всъщност те интересува само един човек.
— Наистина ли смяташ, че съм от типа, на който му стига само една жена? — Конър се усмихваше, ала очите му бяха сериозни.
Задържах погледа му.
— Мисля, че си влюбен в Адна.
Той пръв се извърна, зареял очи към фонтана, който бълбукаше наблизо.
— Допуснах грешка с Адна — промълви, потънал дълбоко в мислите си. — Преди около година.
— Грешка? — намръщих се аз. — О… имаш предвид, че си преспал с нея.
Смехът, с който ми отговори, беше смразяващ.
— Не.
— Не си спал с нея? — Не можех да разбера насмешливо кривата му усмивка.
— Определено не съм. И мисля, че точно това беше грешката.
— Нищо не разбирам.
Конър преметна крака през страничната облегалка на пейката и сложи ръце върху бедрата си.
— Адна беше още дете, когато се запознах с нея. Самият аз бях на шестнайсет и дяволски самоуверен.
— Да не повярва човек колко си се променил оттогава.
Той се усмихна, но не на мен.
— Адна преживяваше тежък период.
— Да, тя ми каза. — Спомних си думите на Адна, че Конър бил приятелят, от когото толкова се нуждаела след смъртта на майка си.
В очите на Конър се появи тревога.
— Какво ти каза?
Намръщих се, когато видях кръвта да се отдръпва от лицето му.
— Само това, как си се опитвал да я разведриш след като изгубила майка си.
— А… ясно. — Той отново си възвърна нехайния вид.
— Но силно се надявам, че се каниш да ми обясниш какво си помисли, че съм научила от Адна.
Конър поклати глава и каза тихо:
— Тя е само на шестнайсет.
— Знам.
Той ме погледна.
— Миналата година беше на петнайсет… а аз — на двайсет. Винаги се събираме за зимното слънцестоене. Итън, Кайл, Стюарт и аз се върнахме от Денвър, а Адна беше във ваканция.
Кимнах. Всичко чуто досега звучеше съвсем в реда на нещата.
— След тържествата (истински пир, с много пиене и танци) аз тръгнах към стаята си, за да му дръпна един сън. Адна ме попита дали имам нещо против да остане с мен.
Усетих, че пулсът ми се ускорява. Досещах се накъде отиват нещата и се притеснявах и за двамата.