Конър потърка тила си.
— И нямаше предвид, за да си поговорим. Освен това бе страшно убедителна в защитата на онова, което си беше наумила.
— Значи се е опитала да те свали? — Не ми беше трудно да повярвам, че Адна се бе опитала да получи онова, което иска, без преструвки.
— Може да се каже.
— И ти си й отказал? — Виж, това ми беше доста по-трудно да повярвам.
— Тя беше на петнайсет.
— Е, предполагам. — Петнайсет години наистина не беше много, но Адна беше стара душа. Не мислех, че ако беше приел, Конър би се „възползвал“ от нея. Освен това не смятах, че Адна е от онези, които се отказват току-така, след като веднъж решат, че искат нещо.
— А на всичкото отгоре беше дъщеря на Монроу.
— О! — Това вече беше нещо друго.
— Когато се опитах да й обясня защо според мен идеята не е добра, Адна не остана особено доволна.
— Мога да си представя. — И наистина, почти можех да видя хвърчащи предмети, натрошено стъкло, а защо не и Конър с насинено око. — Това преди баса със Сайлъс ли беше или след него?
Конър си пое дълбоко дъх.
— Значи ти е казала за баса?
— Каза, че нищо не се получило.
— Басът беше пръв, но само с няколко часа. А резултатът беше, че двамата с Адна повече не можехме да си затваряме очите за истината. След като я целунах, не бях в състояние да…
— Да си даваш вид, че не си влюбен в нея.
Той ми хвърли недружелюбен поглед.
— Съвсем очевидно е — настоях аз.
— Не можех да се преструвам пред себе си. Но реших, че ще е най-добре да продължа да се преструвам пред нея.
— Мисля, че грешиш. — Умът ми се върна към признанието на Рен. Дали животът ни щеше да бъде различен, ако бях знаела какво изпитва? Този въпрос мигновено бе последван от образа на Шей. Исках ли миналото да е различно? Не можех да си представя Шей да го няма. Сърцето ме заболя само при мисълта никога да не се бях влюбила в него.
— Може би. — Конър стана и се протегна. — Нещата със сигурност не се развиха както се надявах.
— А на какво всъщност се надяваше? Искаш ли да я видиш с някой друг?
Погледът му, забил се в мен като нож, красноречиво говореше, че това е последното, което би искал.
Аз обаче не отстъпвах.
— Тогава най-добре направи нещо по въпроса.
По лицето му бавно се разля усмивка.
— Предлагам ти сделка. Ще оправя нещата между мен и Адна, когато ти си избереш партньор.
— Не е честно. — Аз също се изправих, срещайки погледа му не по-малко решително.
— В любовта и на война всичко е честно. — Конър се обърна и пое по пътеката — очевидно разговорът ни бе приключил.
— Значи няма да направиш нищо, така ли? — извиках след него.
— Просто следвам примера ти, алфа. — Той се завъртя и се върна назад, широко ухилен.
— И какво означава това? — попитах с ръце на кръста.
— Означава, че смятам да спечеля тази война. — Той ми отдаде чест. — Любовта ще трябва да почака.
Взирах се след него, силно подразнена от разговора ни. Но поне сега разбирах малко по-добре историята между Конър и Адна.
— Кала! — Обърнах се и видях Брин да ми маха. Ансел стоеше до нея с препълнена кошница портокали в ръце. Мейсън също беше с тях.
— Какво има? — попитах, когато се приближих.
— Трябва да отидем в затвора — отвърна тя.
— В затвора? Защо?
Мейсън ме погледна и въздъхна.
— Лоуган поиска среща.
11
Мястото, където бяха затворили Лоуган, приличаше на килия много повече от стаята, където бе настанен Ансел. Това ме изпълни с истинско задоволство, макар че и то не ми попречи да настръхна, когато влязохме в малкото помещение. Никой от нас не бе проговорил, докато идвахме от градината. Помещенията, където Търсачите държаха своите затворници, бяха на приземния етаж, отделени от по-оживените части на Академията. Въпреки уверенията на Мейсън, че Аника също ще присъства, перспективата за тази среща изобщо не ми харесваше. Усещането бе твърде познато. Лоуган искаше да съобщи нещо на глутницата си и ни беше привикал, сякаш все още беше наш господар. По скованата походка на Мейсън се досетих, че и той не е във възторг. Не че можех да го виня.
Това, което ме изненада, бе настояването на Ансел също да присъства.
— За морална подкрепа — обяснил бе той, хвърляйки поглед към Мейсън, когато го попитах защо иска да дойде. Ако някой имаше повече причини от Мейсън да ненавижда Лоуган (пък и всички Пазители), това беше брат ми.