— Не продаваме кой знае колко от тях, но магазинът е добро прикритие — отвърна млад мъж с къдрава черна коса и искрящи очи. — Виж само този меч! Ти си той, нали?
— Нищо не ти убягва, а, Мигел? — разсмя се Конър и го прегърна. — Радвам се да те видя, приятелю.
— И аз — теб, amigo — отвърна Мигел, а после се обърна да поздрави Итън: — Как сме, Сърдитко?
— Бил съм и по-зле — ухили се Итън.
— Може ли да отложим събирането на класа за друг път? — Адна бе сложила ръце на кръста. — Умирам от глад, а времето лети.
— Събиране на класа? — повторих аз.
Адна посочи тримата мъже, който бяха доближили глави, шушукаха си и се смееха.
— Тримата амигос там са били в един и същи клас в Академията. Здравата им се е носела славата.
— Носела се е? — Конър вдигна глава. — Откога славата ни е в минало време?
Адна извъртя очи, ала Инес я прегърна през раменете и я въведе в съседната стая, давайки ни знак да я последваме.
След италианските вкусотии бях очаквала всяка друга храна да е разочарование, но едва ли можех да греша повече. Пред нас се разкри същинско пиршество от супи, панучо19 и приятно подправена, невероятно прясна риба. Всяка хапка беше истинско блаженство. Исках да се натъпча до забрава с храната, която не приличаше на нищо, което бях вкусвала дотогава, ала мисълта за предстоящата битка не ми излизаше от ума. Инес, която се бе настанила начело на масата, говореше, докато ние се хранехме.
— Тръгваме веднага щом свършите — обясни тя. — Габриел вече се е заел с подготовката.
— Каква съпротива да очакваме? — попитах. — Още Стражи?
— Тук има Стражи, да — потвърди Мигел. — Yaguares.
— Yaguares? — повтори Нев. — Имаш предвид като пантери?
Инес кимна. Рен и Нев се спогледаха.
— Надявах се на още мечки — каза Нев. — Котки — ама че гадост!
— Ще се бием с котки? — Мейсън разкриви лице в гримаса. — Пфу! Те имат отвратителен вкус.
— Ял си котка? — попита Шей и стомахът ми се сви. Малко неща ми се струваха по-отблъскващи от котешко месо.
— Не съм я ял — поясни Мейсън. — Ухапах я… и я убих.
Всички го зяпнахме.
— Хей! — Той вдигна отбранително ръце. — Тя ме нападна. Щуро животно.
— Ако всичко мине добре, няма да се изправите срещу las sombras — обясни Инес. — Планът ни е да ги избегнем. Да се биеш в джунглата не е никак лесно, а те са най-смъртоносни именно там.
— Las sombras предпочитат дърветата — добави Мигел. — Скачат от тях върху жертвите си.
— По колко наведнъж? — попита Рен.
— Също като мечките, и те предпочитат самотата. Въпреки това си остават смъртоносни.
— Как ще действаме? — попитах аз. — Като в Тордис? Вие ще подмамите котетата надалеч, докато ние влезем в пещерата?
Мигел поклати глава.
— Не е пещера. Това е сеноте20.
— Човече! — Шей потрепери. — Сериозно?
Мигел кимна.
— Какво е се-но-те? — попита Мейсън, изговаряйки думата с усилие.
Шей като че ли беше позеленял мъничко.
— Там древните маи извършвали жертвоприношения на боговете си — дълбоки ями, които понякога се разстилат в продължение на километри под земната повърхност. Нерядко отвеждат до системи от подземни пещери. Наоколо е пълно с тях, нали?
— Si — потвърди Мигел с мрачно лице.
— Испанците ги нарекли sagrados — добави Сайлъс. — Жертвени кладенци.
— Жертвени кладенци? — Очите на Сабин се разшириха.
— Хвърляли хора в тях — обясни Шей.
— И Айдис е в един от тези жертвени кладенци? — попитах.
— Да — отвърна Сайлъс.
— Ще трябва да се спуснем в една от тези ями, така ли? — попита Сабин. — Защото това изобщо не звучи забавно.
— Las sombras наблюдават от клоните — каза Мигел. — Няма да имаме време да влезем по този начин, преди да ни нападнат.
— Ами онова нещо, дето Адна го умее? — предложи Мейсън. — Не може ли да отвори портал направо в пещерата? Като в Идън.
— Няма как да стане — поклати глава Адна. — Не знаем какво има там долу. Здравата ще загазим, ако без да искам, взема да отворя портала под вода. Или от погрешната страна на някой стръмен склон. Не разполагаме с никакви описания, които да използваме. В „Едем“ имах на своя страна опита на Ансел и отворих портала с помощта на неговия разказ.
19
Типично за Юкатан ястие, приготвено от запържени царевични питки с различен пълнеж. — Б.пр.
20
Сеноте — типична за Мексико дълбока естествена яма, пълна с вода; получава се от пропадане на варовикова почва, разкривайки подпочвени води. — Б.пр.