Когато проследих погледа му, видях, че един от ъглите на сенотето грее със сапфирените и изумрудени багри на морето, които рязко контрастираха с ясната слънчева светлина в останалата част на пещерата.
Всички тръгнахме след Габриел, с изключение на Сайлъс, който мижеше срещу тавана.
Нев го погледна.
— Да, мисля, че птичките не се радват особено на появата ни.
Когато вдигнах очи нагоре, разбрах какво има предвид. Плясъкът на птичи крила над нас се бе усилил; сенки се стрелкаха напред-назад около отвора на пещерата. Силно цвърчене отекна между стените.
— Не мисля, че са птици — каза Сайлъс.
— Какво тогава? — намръщи се Нев.
Звукът се усилваше; струящата отвън светлина примигваше, понякога напълно затулвана от движението над главите ни.
— Какво е това? — попитах.
Сайлъс прошепна нещо, което не можах да чуя съвсем. Усилен от пещерата, плясъкът на криле се превърна в мощен вихър.
Твърде късно си дадох сметка какво бе казал Сайлъс:
— Връщайте се във водата. Сега!
14
Таванът се движеше, всеки един сантиметър от него.
— Срутва се! — изкрещя Мейсън и хукна да се скрие.
Габриел вече бе скочил, навлякъл бе водолазната екипировка и се бе хвърлил във водата.
Но как щеше водата да ни предпази от падащите камъни?
Мейсън се поколеба, вдигнал поглед нагоре, също като нас. Движението над главите ни не приличаше на смъртоносен дъжд от камъни — това бяха развълнувани, завихрени сенки. За миг помислих, че са призраци, ала призраците нямат криле. И са безшумни.
— Размърдай се! — Итън ме бутна, докато Сабин скачаше от брега.
Политнах назад и паднах във водата, без да съм си сложила маската и без да съм налапала регулатора. Показах се на повърхността, като кашлях, мъчейки се да дишам и да видя какво става.
Конър и Адна също бяха във водата и като мен се бореха с екипировката си.
Габриел извади регулатора от устата си и изкрещя:
— Какво чакате, по дяволите!
Мейсън, Нев и Сайлъс все още бяха на сушата.
— Какво е това? — Нев и Мейсън се взираха в живия тъмен облак, който бавно приближаваше към водата.
— Габриел е прав — скрийте се под водата! — Сайлъс им махаше трескаво, докато навличаше жилетката и си слагаше кислородната бутилка. — Не може да останете тук!
Резките му движения привлякоха вниманието на ятото над нас. Изведнъж облакът от крила, от който се носеше пронизително цвърчене, се спусна надолу. Сайлъс изпищя и рухна на колене, обгърнат от тъмната маса.
Вече не го виждах — очертанията на тялото му едва се различаваха под туптящия рояк от малки космати телца с кожести криле и огромни уши, от които главите им изглеждаха съвсем миниатюрни.
— Господи! — Мейсън сграбчи Нев за ръката и го задърпа към водата.
— Трябва да му помогнем! — Понечих да заплувам към брега, ала Габриел, който във водата бе много по-бърз от мен, ме спря.
— Вече е мъртъв.
— Не, не е. — Отскубнах се от Габриел, само за да се озова пред Шей и Рен, които ми препречваха пътя. — Какво правите? — изръмжах.
— Погледни — каза Рен и кимна с глава към брега.
Облакът се беше вдигнал от Сайлъс, който не помръдваше. Онази част от кожата му, която се виждаше, бе призрачно бяла, а останалата беше покрита с миниатюрни прорезни рани. Дори неопреновият му костюм беше разкъсан на ивици.
— Нищо не можем да направим — каза Рен.
— Обещах му, че ще се погрижа да не му се случи нищо. — Гласът ми изневери. — Казах…
— Нямаше откъде да знаеш. — Шей погледна към рояка, който сега кръжеше над главите ни.
Цялата треперех, толкова силно, че сякаш костите ми гракаха под кожата.
— Ще ни се нахвърлят, дори тук. — Габриел не откъсваше поглед от облака от козина и крила. — Ще трябва да се гмурнем и да се покажем на друго място — това ще ги обърка.
Не исках отново да се потапям под водата. И без това ми беше трудно да дишам, а случилото се със Сайлъс бе толкова неочаквано и ужасяващо.
След като се гмурнахме, откъм повърхността се разнесе силно барабанене, сякаш валеше дъжд. Габриел ни поведе към далечния край на пещерата, където ни накара да се спрем близо един до друг, стиснали ръце, докато чакахме. Най-сетне, по негов сигнал, изплувахме на повърхността.