— Говорете тихо — прошепна той. — И гледайте да не плискате шумно, нито да правите резки движения. Водата ги задържа настрана, но пак могат да ни се нахвърлят.
Той махна към мястото, откъдето бяхме дошли. Малки крилати телца се носеха безжизнено по повърхността — онези прилепи, които бяха опитали да се доберат до нас, бяха подгизнали, и неспособни отново да полетят, се бяха удавили.
— Прилепи? — попита Мейсън. — Прилепи са в състояние да направят нещо такова?
— Прилепи вампири — уточни Габриел.
— Но прилепите вампири не убиват хора — възрази Нев. — Нали? Това е просто мит.
— Освен това не ловуват на ята. — Габриел се взираше в тавана. — Били са променени. Сега са като пирани.
— Още трикове на Пазителите — каза Шей.
Конър гледаше към брега, където лежеше тялото на Сайлъс.
— Проклятие. Знаех си, че не бива да идва.
Чувството за вина отново стегна гърдите ми. Защо не му бях помогнала? Можех да го сграбча и да го издърпам във водата.
— А сега какво? — попита Адна.
Итън погледна към брега.
— Трябва да спечелим малко време за Шей.
Конър се разсмя.
— Искаш да кажеш — да им отвлечем вниманието.
— Точно така. — Итън се усмихна мрачно.
— Да ми спечелите време за какво? — намеси се Шей. — Няма да ви оставя да се биете без мен.
— Само за малко, хлапе — отвърна Конър. — Тази пещера и на мен не ми харесва повече, отколкото на теб. Нямам търпение да кажем адиос на това място. Но ти трябва да вземеш дръжката, а няма да се справиш без нас.
Шей кимна бавно.
— Значи вие ще отвлечете вниманието на прилепите…
— А ти ще изтичаш до онази ниша — довърши Итън. — Достатъчно навътре е, за да не те видят прилепите, ако им отвлечем вниманието.
— Трябва да оставите ние да ги примамим настрани — обади се Сабин.
— Как ли пък не. — Итън я изгледа свирепо.
— Не съм дете. — Сабин оголи зъби насреща му. — А и вълците са по-бързи от Търсачите. Можем да изскачаме от водата и отново да се потапяме. Пък и ако се разтичаме насам-натам, здравата ще ги объркаме.
— Сабин е права — намеси се Рен. — Нека глутницата се заеме с това.
— Да — добавих и аз. Знаех, че докато го правим, ще имам възможност да докопам поне няколко прилепа. Сякаш можех да оставя случилото се със Сайлъс без поне някакво отмъщение.
Конър сви рамене.
— Стига всички да сте се ваксинирали против бяс.
— Ще се престоря, че не съм те чула — изръмжа Сабин. — Но само защото Итън те харесва.
— Ще изскачаме от водата и отново ще се потапяме, а? — усмихна се Мейсън. — Само се надявам, че сте наясно колко гадно мирише мократа козина.
— Все ще се справим — отвърна Адна. Забелязах, че и тя трепери, а по бузите й имаше вадички, които надали бяха от гмуркането. — Няма ли да се залавяме за работа вече? Просто не мога да гледам как Сайлъс лежи там…
Конър кимна.
— Добре. Потомъко, веднага щом се добереш до Айдис, се върни тук, та Адна да ни отвори портал.
Шей свали кислородната си бутилка и я подаде на Габриел.
— Без нея ще бъда по-бърз.
— Готова ли си? — Рен гледаше към мен. Като алфи, ние щяхме да оглавим тази операция.
— Винаги — изръмжах аз, използвайки гнева си, за да прогоня всеки помен от страх.
„Съжалявам, Сайлъс. Ще опитам да изкупя вината си.“
Един по един всички от глутницата се потопихме във водата и заплувахме, отдалечавайки се от Шей и другите. Останахме под повърхността възможно най-дълго, а когато водата стана прекалено плитка, двамата с Рен едновременно се преобразихме и изскочихме. Таванът сякаш оживя. Мейсън тичаше до мен, а Нев и Сабин се държаха близо до Рен. Рояк прилепи се стрелна надолу и силен вихър, вдигнат от стотици миниатюрни крила, бръсна козината ми.
— Сега. — Изпратих нареждането си към глутницата и всички се разпръснаха.
Ужасяващо пищене отекна в пещерата. Аз скачах високо на равни интервали, щракайки с челюсти. Понякога зъбите ми разкъсваха някое крило или смазваха малко телце, друг път улавях само въздух, тъй като роякът се бе преместил, преследвайки друг от вълците.
Някой изскимтя наблизо и когато се обърнах, видях поне дузина прилепи, вкопчени в раменете на Нев. Мускулите му се напрегнаха и той полетя от брега. Част от прилепите се разхвърчаха във въздуха, а останалите потънаха във водата, когато Нев се преобрази и се гмурна под повърхността й.