— Овладей се, дете. Преживя сериозно пътуване, а и да се съвземеш напълно от прегръдката на призраците отнема известно време.
Тя се засмя меко, когато видя, че потръпнах.
— Просто имам няколко въпроса към теб. След това можеш да си почиваш.
— Нямам какво да ти кажа.
— О! — Усмивката й стана вледеняваща. — Аз пък мисля, че имаш.
Преглътнах мъчително, поглеждайки към призрака в дрешника, преди да поклатя глава.
— Да. — Погледът й проследи моя. — Това е един от начините, по който можем да го направим. Ефрон ме увещаваше да те предам на тях с Емил.
Заповядвайки си да откъсна очи от нейните, се взрях навън, към снежинките, гонени безмилостно от вятъра. Тялото ми се чувстваше по същия начин — пребито, изранено, изтощено. Слънцето и морето на Италия ми се струваха далечен сън. Лумин не бе единствената, която имаше въпроси. Отчаяно копнеех да разбера какво се бе случило след като призракът ме обгърна. Бяха ли успели другите да избягат от скривалището в Айдис? Или и те бяха пленници?
— Но аз му обясних, че ти не можеш да бъдеш прекършена — продължи тя. — Независимо на какъв натиск си подложена.
По устните ми плъзна тънка усмивка.
— Права си.
— Разбира се, че съм права. И все пак има и други възможности. Нали, Стивън.
— Да, господарке. — Лицето му беше безизразно, ала мускулите му потръпваха нервно. Баща ми беше нещастен; усещах мириса на скръбта и гнева му дори от другия край на стаята.
— Защо ми е да правя каквото и да било за вас? Вие убихте майка ми и съсипахте брат ми.
— Видяла си Ансел? — Баща ми направи една-две крачки към мен. — Как…
Лумин не каза нищо, но настръхна. Баща ми се овладя и млъкна.
— Случилото се с майка ти е тъжно, да. — Лумин сплете ръце в скута си. — Ала се налагаше при така стеклите се обстоятелства.
— Налагало се е да извършите убийство? — Очите ми горяха, но аз примигах няколко пъти, за да прогоня напиращите сълзи. За нищо на света нямаше да доставя на Лумин удоволствието да ме види, че плача.
Тя изцъка с език и се засмя тихичко. Трябваше да положа огромни усилия, за да не й издера лицето.
— Убийство? Едва ли, Кала. А и съм почти сигурна, че не би мислила така, ако умът ти не бе така потресаващо изкривен от… външни влияния.
Ноктите ми се впиха в завивката.
— Някога вярваше в дълга. В лоялността — продължи тя. — Майка ти се провали в най-важната си роля. И заплати за това.
Погледнах към баща си, но той все още стоеше като вкаменен. Сивите му очи не почиваха нито върху мен, нито върху Лумин, зареяни към някакво далечно, невидимо за нас място.
Лумин продължи:
— Наказанието на брат ти бе предупреждение.
— Предупреждение — повторих бавно, оставяйки гърлено ръмжене да се увие около думата.
— За останалите от глутницата ти. На измяната ще бъде отвръщано с незабавно възмездие.
— Но той не е сторил нищо лошо — озъбих се аз и Лумин се усмихна.
— Нима? Наистина ли вярваш, че брат ти, който открай време те обожава, нито за миг не е заподозрян, че желаеш не онзи, на когото си обещана, а друг?
Сърцето ми заби по-бързо и кръвта се качи в главата ми.
— Не мислиш ли, че се е досетил, че би рискувала живота си и добруването на семейството и приятелите си в името на едно момичешко увлечение?
— Увлечение! — Гласът ми се извиси. — Влюбих се в Шей и открих, че възнамерявате да го принесете в жертва! Искахте двамата с Рен да го убием!
Въпреки избухването ми, усмивката на Лумин си остана все така спокойна. Горещината, заляла бузите ми, отстъпи място на вледеняващо усещане.
„По дяволите.“
Предизвикваше ме и аз току-що й бях издала информация. Не исках да получи нищо от мен. Освен може би един-два грозни белега.
Тя сякаш изтълкува внезапното ми мълчание като покорство, а не гняв.
— Не мога да ти отделя толкова време, колкото бих искала, Кала. — Гласът й се уви около мен като питон, готов да удуши жертвата си. — Ала обсъдих най-подробно въпроса с баща ти. Чуй какво има да ти каже. Послушай ни и всичко ще бъде наред. Дори за брат ти. И за глутницата ти.
Срещнах очите й, търсейки притворство, но видях единствено решителна увереност.
— Ще помогнете на Ансел?
Тя кимна.
— Всичко ще си бъде както преди.
Както преди. Унищоженото ми минало възкресено за нов живот.