— Нищо не е в състояние да убива призраци. — Думите му сякаш бяха отправени не към мен, а към снежната вихрушка навън.
— Потомъкът може.
— Как ще извършат нападението?
Потръпнах, чудейки се дали трябва да продължа. Ами ако баща ми все още се надяваше да си възвърне благоразположението на Пазителите?
Пръстите му помръдваха неспокойно. Знание и надежда се надигаха в гърдите ми. Не, той не искаше да има нищо общо с Пазителите. Баща ми беше воин. Искаше да се бие.
— Не знам как планират да извършат атаката.
И наистина беше така. Досега бяхме мислили единствено как да се сдобием с частите на кръста. Кой знае какво ни очакваше след това?
— Ала ще ни трябва армия, която да подкрепи Шей — добавих.
Баща ми се обърна и ме погледна, наклонил глава на една страна.
— Армия?
Кимнах.
— Търсачите не са ли достатъчно?
— Не — отвърнах. — Те ще се бият докрай, но имат нужда от помощ. И точно тук се появяваме ние.
— Ние?
— Стражите.
Той се засмя.
— Очакваш да поведеш армия от вълци срещу Пазителите?
— И преди се е случвало. Това е част от историята ни. Опустошението всъщност е било въстание на Стражите.
— Още тайни от библиотеката?
— Да. Ала аз мога да поведа единствено своята глутница… а ние сме само седем. Едва ли можем да се наречем армия.
Баща ми бе застинал на мястото си.
— Аз съм млада алфа — казах бавно. — Нуждаем се от някой с опит. Водач, когото останалите вълци ще последват.
— Кала… — В гласа му имаше предупреждение, примесено с болка.
— Ти все още си алфата на Найтшейд.
Раменете му се изпънаха яростно.
— Пазителите ми отнеха тази роля.
— Никой не може да ти отнеме глутницата. — Изправих се. — Доволни ли са вълците на Найтшейд, че Пазителите са им наредили да се подчиняват на Емил?
Гримаса разкриви лицето на баща ми.
— Не мисля така — продължих. — Ти можеш да ги поведеш. Трябва да ги поведеш.
— Кога? — Въпросът му надали бе по-силен от въздишка.
— Скоро. — Слязох от леглото и улових ръката му. — Ще ми се да знаех повече.
— Ако Търсачите победят, какво ще стане с вълците?
Вече бях отворила уста, за да му отговоря, когато си дадох сметка, че всъщност не знам. Какво щеше да стане с нас, ако спечелехме войната? Къде щеше да бъде мястото на Стражите в този нов свят?
Вратата на стаята ми се отвори рязко. Емил Ларош прекрачи наперено прага, видя стиснатите ни ръце и по лицето му се разля усмивка.
— Семейство Тор отново е заедно. — Подсмихна се той ехидно. — Колко трогателно!
Изгледах го свирепо и той прокара език по заострените си зъби.
— И колко жалко, че това няма да трае дълго.
17
Баща ми тупна на пода — кафеникавосив вълк, препречил пътя на Емил. Алфата на Бейн също се преобрази. Наежил козина, той тръгна с ръмжене към нас. Баща ми излая предупредително и мускулите му се напрегнаха, когато се приготви да атакува.
— Е, хайде сега. — Ефрон Бейн влезе в стаята заедно с Лумин. — Нямаме време да ви оставим да се боричкате, момчета.
Двамата алфи все още се гледаха злобно, настръхнали, оголили зъби.
— Достатъчно. — Заповедта на Лумин изплющя като камшик. — Веднага се преобразете.
Двамата вълци се подчиниха неохотно; свирепи погледи замениха ръмженето им, когато си възвърнаха човешката форма. Баща ми все така стоеше пред мен, закривайки тялото ми със своето.
— Постигна ли някакъв напредък, Стивън? — попита Лумин. Той поклати глава.
— Ужасно упорито момиче, господарке. Не мога да я убедя.
— Дай ми само пет минути — изплю се Емил. — Аз ще я убедя. Пръстите на баща ми се свиха в юмрук, ала Ефрон сложи ръка върху рамото на Емил.
— Хайде сега. Светът се върти, обстоятелствата се променят, забрави ли? Няма да можеш да си опиташ силите с момичето.
Емил бутна ръката му от рамото си.
— Допускате грешка. Малката кучка е изменница и трябва да умре.
Слушах разговора им, а объркването ми нарастваше. Какво ставаше?
Лумин прекоси стаята, впила преценяващ поглед в мен.
— Очевидно си си спечелила приятели сред Търсачите, Кала.