— Татко! — извика той. Конър го сръга с лакът в ребрата и Лоуган се преви, като се давеше.
— Как се осмеляваш да докосваш сина ми! — изкрещя Ефрон с пламнали очи. Видях как могъщество отскочи като мълния от тялото му — можех само да се надявам, че Конър знае какво прави. Дори ако се бяха уговорили да извършат размяна, ако наблизо имаше Призрак, не ми се вярваше, че ще се измъкнем живи.
Аника погледна към Конър и поклати глава.
— Достатъчно.
Без да сваля поглед от лицето на Лоуган, Конър прокара пръст по гърлото си. Младият Пазител се сниши и хвърли умолителен поглед към баща си.
„Ама че представление са подготвили за Пазителите. Дано само подейства.“
Въпреки че не бях посветена в плана, вярвах, че е добър.
До Аника пристъпваше гордо изправена фигура с оковани ръце. Сабин трепереше от студ, а очите й бяха зачервени.
„Сабин? Какво прави тя тук? И защо са й сложили белезници?“
Последни идваха още двама Търсачи, въоръжени с арбалети, с които се целеха в Емил и другите двама Бейн. Малката групичка спря на около пет крачки от нас.
— Бих ви предложил нещо, с което да се освежите, ала вие отхвърлихте гостоприемството ни — каза Ефрон на Аника, макар да гледаше Сабин. Появата й като че ли го беше изненадала колкото и мен. Погледът му беше изпитателен и се менеше от гневен към заинтригуван, докато Сабин не вдигаше очи от земята.
— Офисите ви не са най-гостоприемното място за среща, Ефрон — отвърна Аника с хладна усмивка.
Ефрон сви рамене.
— Е, ще се заемаме ли за работа?
— Както беше уговорено — каза Аника. — Вълчицата срещу сина ти?
Ефрон кимна.
Изведнъж Сабин се запрепъва напред и се хвърли в краката на Ефрон.
— Почакайте! Нали ми обещахте, че ще мога да говоря!
Вълците на Бейн се метнаха напред и като се преобразиха, започнаха да обикалят около Сабин.
Ефрон изкриви устни в презрителна усмивка, докато гледаше треперещото момиче, коленичило в краката му.
Аз също се взирах в нея. Какво, по дяволите, правеше?
— Моля ви — каза Сабин. — Моля ви.
— Какво е това? — изплю се Ефрон.
— Момичето е безполезно — сухо каза Аника. — Но за разлика от вас, ние не сме чудовища и не екзекутираме пленниците си без причина. Ала не можем да рискуваме да види операциите ни. С две думи — тя ни пречи.
Сабин хлипаше и си скубеше косата, както си беше с белезници.
— Не знаех. Толкова съжалявам. Допуснах ужасна грешка.
— Ама че жалка гледка — подхвърли Лумин. — Какво щастие, че ние не сме обременени със съвест. — Тя погледна към двамата вълци на Бейн и вдигна ръка. Усетих, че не мога да дишам — канеше се да им нареди да разкъсат Сабин на парчета.
— Не! — Ефрон я изгледа остро. — Аз ще се оправя с това.
Лумин въздъхна и отпусна ръка.
— Както желаеш.
— Моля те, прости ми, господарю! — Сабин вдигна мокрото си от сълзи лице към него. — Смили се над мен! Приеми ме обратно!
Повдигаше ми се — знаех, че всичко е лъжа, но не разбирах как тя се вмества в плановете на Търсачите? Защо трябваше Сабин да се върне при Ефрон? Какво добро би излязло от това?
По устните на Ефрон бавно се разля усмивка.
— Скъпа Сабин, защо ми е да отворя обятията си за теб? Измяната порязва по-жестоко и от най-острия нож и ти несъмнено го знаеш.
— Знам — молеше се Сабин. — Но не разбирах. Ала мястото ми не е при тях. Мястото ми е при вас. Те са глупаци — изсъска тя, като се обърна и хвърли свиреп поглед към Аника. — Искам да живея. Нека се върна в глутницата.
Ефрон кимна.
— Винаги си била борбено момиче.
Сабин кимна.
— Дакс и Фей безсъмнено ще се зарадват на връщането ти — продължи Пазителят, прокарвайки лениво ръка през златистата си коса. — Особено след като се оказа, че третата в малката ви групичка не става за нищо.
Кръвта сякаш замръзна във вените ми, по-студена от зимния въздух наоколо.
О, не!
Жестока усмивка изкриви устните на Лумин.
— Казах ти, че няма да издържи дълго.
Ефрон сви рамене.
Впила очи в Пазителя, Сабин нито помръдваше, нито продумваше.
Най-сетне гласът ми наруши тишината.
— Козет?
Намесата ми накара Емил да ме удари по главата толкова силно, че ме събори на земята, а ушите ми писнаха.