— Затваряй си устата, кучко.
— Толкова крехко момиче. И като вълк не я биваше особено. — Ефрон поклати глава с престорено съжаление. — Само ден след като си тръгнахте, я намерихме обесена на едно дърво край поселището на Бейн. Само един ден.
Погледът му се плъзна по Сабин; усмивката му режеше като бръснач.
— Да — промълви тя, без да трепне. — Козет винаги е била слаба.
— Точно така. — Ефрон й протегна ръка. Сабин улови пръстите му и му позволи да я изправи на крака. — Добре дошла у дома, миличка.
— Благодаря — наведе глава Сабин.
— Може ли да побързаме? — високо каза Конър и бутна Лоуган на колене. — Този тук мирише сякаш се е напикал.
Ефрон впи злостен поглед в него.
— Ако сте наранили сина ми…
— Уверявам те, че му няма нищо — заяви Аника.
— Върнете ни го — каза Ефрон, без обаче да пуска Сабин. — Веднага.
— Не и преди да сме получили вълчицата — отвърна Аника.
— Емил. — Ефрон посочи с брадичка Конър.
С едно рязко движение Емил ме вдигна на крака и ме блъсна към Търсачите. В същото време Конър срита Лоуган, който се запрепъва в снега, следван от Търсача. Спряхме на по-малко от една крачка разстояние.
Емил се ухили на Конър.
— Я виж ти! Не сме се срещали, откакто направих водача ви на кайма.
— Няма да забравя да ти покажа благодарността си за това — увери го Конър.
— Очаквам го с нетърпение.
Конър сграбчи Лоуган за раменете и го бутна пред себе си.
— Е, да го направим.
— С удоволствие — изръмжа Емил и още по-силно ме стисна през кръста.
— Съжалявам, че нямахме повече време да си поговорим, Кала.
— Върви по дяволите! — озъбих се аз.
Въпреки яростта ми, сърцето ми заби лудешки, когато погледнах през рамо към Сабин. Не можехме да я оставим тук. Просто не можехме. В следващия миг усетих, че ме блъскат напред и видях как Лоуган политна напред. Хвърлих умолителен поглед на Конър, когато Емил ме пусна.
Търсачът изкрещя още преди да съм успяла да си поема дъх. В следващия миг вече се намирах в ръцете му и с всички сили тичахме през снега към другия край на поляната. Пред нас лумна светлината на портал и до ушите ми достигна звукът на собственото ми име.
Вълците на Бейн се втурнаха след нас, ала Търсачите бяха очаквали подобен опит за коварство. Чух звън от опъване на тетиви, докато Конър ме издърпваше през проблясващия портал. Аника беше до нас, крещейки заповеди, докато бягахме от покритата със сняг поляна. Аз се задърпах в ръцете на Конър, оглеждайки се за Сабин. Срещнах погледа й тъкмо в мига, в който светлината на портала ме обгърна и ми се стори, че я видях да се усмихва.
18
— Трябва да се върнем! — изкрещях в лицето на Конър, който се мъчеше да ме удържи, докато Адна затваряше портала.
— Какво са направили с теб? Ума ли си изгуби? — извика Конър, докато се борех с него. — За какво, по дяволите, искаш да се върнем там? И между другото — страшна благодарност, задето те спасихме, няма що!
— Оставихте Сабин! — Не бях в състояние да спра сълзите, които се стичаха по бузите ми. Прекалено бях ядосана и се боях какво ще стане с нея.
Конър извъртя очи.
— Не сме я оставили — изсумтя той и ме бутна настрани.
— Това е част от плана, Кала — меко каза Адна.
— Благодаря за доверието. — Конър ме изгледа свирепо.
— Планът? — Насилих се да си поема дълбоко дъх и потреперих, оставяйки необузданите чувства да се отцедят от тялото ми.
— Както казах — засмя се Конър, — никакво доверие в нас.
— Нуждаехме се от някой, който да наблюдава Пазителите и да се свърже със Стражите — обясни Адна.
— И решихте, че Сабин е най-подходящият избор? — Трудно ми бе да скрия гневните нотки в гласа си. — Знаете ли какво е преживяла?
— Идеята беше нейна — намеси се Аника, като ме гледаше преценяващо.
Отворих уста, но не можах да отговоря нищо. Сабин го бе измислила?
— А планът е наистина добър — продължи Аника. — Действително се нуждаем от помощта й. Тя е най-добрата връзка между Пазители и Стражи, с която разполагаме.
— Не се ли страхувахте, че Ефрон няма да се улови на въдицата? — Потокът от информация, с която ме заливаха, заплашваше да ме отнесе.
— Лоуган бе сигурен, че ще подейства — обясни Конър. — Спомена нещо за това как гордостта била най-голямата слабост на баща му, а Сабин била ахилесовата му пета, дрън, дрън, дрън. Разни такива метафори.