— Да — простенах аз.
— Великите умове мислят еднакво — ухили ми се той, преди да смигне на Адна.
Това запознанство май не беше чак толкова добра идея. Ала нещо в мен, празнината, която усещах в себе си от нападението във Вейл, бе започнало да отстъпва място на успокояваща топлина. Надежда.
— Е, как ще се махнем оттук? — попита Рен. — Имате ли кола? Или снегоход?
Адна извади късите ками от колана си и ги подхвърли във въздуха, преди да ги улови с лекота.
— Само почакай да видиш какви ги умее сестра ти!
Когато Адна започна да тъче, Рен прие вълчата си форма и заръмжа срещу светлинките, проблясващи във въздуха, присвил уши назад. Адна спря и погледна през рамо.
— Доста по-трудно е, ако ме прекъсваш. А не изгарям от желание да се озовем в Гърция вместо в Италия.
В лая на Рен ясно прозвуча изненада. Усмихнах му се и той възвърна човешкия си облик.
— Италия? Това е някаква шега, нали?
— Ни най-малко — уверих го. — Все още не съм успяла да разгледам много, но онова, което съм видяла, е прекрасно. На брега на Средиземно море е.
— Никога не съм виждал морето — промълви той.
Преплетох пръсти в неговите.
— Знам.
След като му се полюбува за миг, Адна се обърна от довършения портал и ни погледна. Очите й се спряха върху сплетените ни ръце и в тях проблесна въпрос. Извърнах глава — не можех да си позволя да му отговоря.
— Готови ли сте?
Виж, на този въпрос можех да отговоря.
— Сигурна ли си, че е безопасно? — попита Рен, когато го дръпнах напред. Не бях сигурна дали се колебае, за да ме затрудни или защото порталът наистина го притесняваше.
— Губим само един на всеки пет пътници — подхвърли Адна, след което мина зад нас и ни побутна към светлината.
От другата страна на портала Рен толкова силно стискаше ръката ми, че ме заболя. Освободих я от хватката му и раздвижих пръстите си.
— Съжалявам. — По бузите му плъзна червенина. — Къде сме?
— В моята стая — отвърна Адна, затваряйки портала.
— Това е Академията — добавих аз. — Тук Търсачите живеят и се обучават.
— Търсачите живеят в Италия? — намръщи се Рен.
— Понякога. — Адна мушна ръка в неговата.
— Къде отивате? — попитах, втурвайки се през вратата след нея.
— Трябва веднага да съобщим на Аника — отвърна тя през рамо.
— Наистина ли? — Вече бях доста нервна за това как ще представим Рен на Търсачите. Да отидем направо при Аника ми се стори по-привлекателна идея.
— Вярвай ми. — Адна очевидно бе усетила тревогата ми. — Колкото по-скоро съобщим на Аника, толкова по-малко ще загазим. Така поне се надявам.
— Страхотно — измърморих под носа си.
Рен се взираше в стените на Академията, точно както бях направила и аз първия път, когато се озовах тук. Тялото му беше напрегнато; виждах, че мускулите по раменете и гърба му са изопнати. Не го винях. Цялото място беше пропито с миризмата на Търсачи… миризма, която бяхме обучени да разпознаваме като заплаха.
Когато стигнахме до вратата на Тактическата зала на Халдис, Адна изпъна рамене, пое си дълбоко дъх и почука.
От другата страна на вратата долитаха приглушени гласове; миг по-късно едното крило се отвори, откривайки жена, която не познавах. Тя ни изгледа подозрително.
— Трябва да говорим с Аника — заяви Адна, преди жената да успее да ни попита каквото и да било.
— Прекъсваш ни по време на съвещание — сухо каза тя.
— Давам си сметка. — Адна се изпъна в целия си ръст, който не бе кой знае колко голям, но все пак успя да придобие заплашителен вид. — Спешно е. В противен случай не бих дошла.
Жената сви устни.
— Ще попитам дали може да ви приеме.
— Ще ни приеме. — Адна мина покрай заекващата от възмущение жена. Аз й хвърлих един извинителен поглед и се шмугнах след Адна, дърпайки Рен със себе си. Аника и още дузина Търсачи седяха около масата. Не познавах повечето от тях, но видях Конър, както и Итън и Сайлъс. Те всички гледаха Лоуган, който се бе облегнал на масата с вид, сякаш се намира у дома си, което изобщо не ми хареса.
— Вече ви казах. — Той всмукна от цигарата си. — Не знам дали мога да ви разкрия местонахождението на родителите на Шей, преди да съм получил задоволителни уверения, че ще бъда в безопасност.
Аника потърка слепоочията си.