Рен хвърли кос поглед към Конър.
— Води си списък, така ли?
— Не се притеснявай — отвърна Търсачът. — Аз съм в него от години.
— Чух те! — Гласът на Адна скочи с няколко октави.
— Сигурен съм, че ме чу, сладурче. — Конър, който току-що бе прерязал и последното въже, бе принуден да отскочи, когато Шей и Рен се изправиха и се втурнаха към мен.
Направих няколко крачки назад, очаквайки да ме повалят, ала и двамата спряха точно пред мен. Запъхтени, те ту се гледаха един друг, ту отново се обръщаха към мен.
— Здрасти — казах, без да знам какво да направя. Щеше ми се просто да ме прегърнат, но по всичко личеше, че едва ли ще го сторят.
— Здрасти — отвърна Рен и скръсти ръце на гърдите си; вената на врата му пулсираше. — Извинявай, че не можахме да дойдем лично да те спасим.
Шей, който очевидно се чувстваше също толкова неудобно, се усмихна неловко на Рен.
— Не че не искахме да го сторим. Поради което ни завързаха. — Той прокара пръсти през разрошената си от вятъра коса. — Добре ли си?
— Аха — отвърнах, натъпквайки ръце в джобовете си. — Призракът беше ужасен. Но всичко свърши много бързо. Поне за мен. След като изгубих съзнание, не помня почти нищо. Събудих се едва в стаята си. Лумин беше там.
— Какво стана? — попита Рен.
— Задаваха ми въпроси, на които не отговорих. А после направихме размяната. Не прекарах кой знае колко време там.
— Но си била във Вейл? — попита Шей.
— Да. — Потръпнах при спомена за стаята си и Лумин, преструваща се на майка ми. — Но успях да се видя с татко. Мисля, че би могъл да ни помогне.
— Именно затова решихме да оставим Итън и Сабин във Вейл — обади се Конър. — Да се надяваме, че ще успеят.
— Ще изпратим съобщение на Итън и Том — каза Аника. — Хубаво е, че си успяла да поговориш с баща си, Кала.
Кимнах, чудейки се дали той наистина би могъл да привлече вълците на Найтшейд на наша страна.
— Отвори портал, Адна — продължи Аника. — Време е да съобщя на Водачите за развитието на нещата и да подготвим нападението тази нощ.
— Кажи им да стискат палци — подхвърли Конър. — И на ръцете, и на краката.
Адна се зае да тъче. Нишките, струящи от камите й, отразяваха светлината на изгрева, която се разливаше от брега към гората. Рен стоеше близо до сестра си, омагьосан от това, което тя правеше.
— Значи Пиралис е тук? — попитах Конър, отвеждайки го малко настрани от другите.
— Ей там. — Той посочи очертанията на един остров в далечината. — Това е Уакаари23.
— И ние отиваме там? — Хвърлих поглед към останалите. Групичката ни се беше смалила. Итън, Сабин и Нев бяха във Вейл. Сайлъс бе мъртъв. — Само ние? Няма ли да получим подкрепления?
— Не знаем какво ни очаква там. — Конър стисна зъби. — Искахме да рискуваме възможно най-малко хора.
— Звучи обнадеждаващо. — Опитах да се засмея, ала от гърлото ми излезе само някакъв хриплив звук.
— Ще се справим. — Шей ме докосна лекичко по ръката и нежният му допир сгря студената ми кожа.
— Да се надяваме — каза Конър. — Е, това е. Последната спирка в пътуването ни.
— Знаете ли къде точно на острова се намира? — попитах.
— Знаем къде е входът към пещерата — отвърна Конър. — Предполагаме, че острието е някъде вътре във вулкана.
— Какво, какво… вулкан? — Очите ми за малко да изскочат от орбитите си.
Шей кимна.
— В Нова Зеландия е пълно с действащи вулкани. Виж. — Той посочи небето над острова, където стълб дим се издигаше към облаците.
Мейсън се приближи до нас и ме прегърна през раменете.
— И аз не повярвах, когато ми казаха.
— Отиваме във вулкан — казах, а раменете ми увиснаха. — Това е… направо фантастично.
„Никога няма да се справим.“
— Какво е някакъв си вулкан в сравнение с паяк мутант? Или прилепи вампири, които се държат като пирани? — ухили се Шей. — Хайде де, това е приключение. Пък и там непрекъснато ходят туристи, значи вулканът не може да е чак толкова опасен.
— Да, ама туристите не се опитват да задигнат забранен предмет изпод носа на зли магьосници.
— Не и ако не са си избрали платинения екскурзионен пакет — сериозно отвърна Шей.
23
Уакаари или Белият остров — активен вулкан, разположен на изток от Северния остров, един от двата основни острова, съставляващи Нова Зеландия. — Б.пр.