Аз го зяпнах, а после избухнах в смях.
— Ти си луд, човече — заяви Мейсън, ала и той се смееше.
— Какво изпуснах? — полюбопитства Адна, докато двамата с Рен се присъединяваха към нас. Погледнах през рамо и видях, че порталът го няма, също както и Аника.
— Само извратеното чувство за хумор на Шей — отвърна Конър. — Е, да се качваме в лодката.
Мейсън, Адна, Конър и аз се покатерихме в нея и Шей и Рен ни избутаха във водата. Конър запали мотора и ние се понесохме през вълните право към Уакаари.
— Къде е мястото на Лоуган в плана ви? — попитах, надвиквайки рева на мотора и грохота на вълните.
— Нуждаем се от присъствието му между тях. — Адна заслони очи, докато слънцето се показваше над хоризонта. — Ще играе ключова роля, когато Шей се добере до Разлома.
— Защо?
— Единствено Пазител е в състояние да призове Боск и да го накара да разкрие истинската си форма. А Шей не може да го пропъди завинаги, ако това не стане.
— Как е възможно един Пазител да накара Боск да направи каквото и да било? — Все още не разбирах. — Нали той е този, който ги контролира?
— Става дума за клетвата, която Пазителите дават, за да получат силата си… нещо като изпитание на верността им — обясни Адна. — Лоялността им към Предвестника може да бъде скрепена единствено, когато той не е маскиран с магия. Трябва да се врекат на истинското създание… а доколкото разбирам, то не е красива гледка.
— Брадавици и всичко останало — обади се Конър.
— Мисля, че е далеч по-лошо от брадавици — възрази Адна.
— Е, с малко повечко късмет ще се убедим с очите си — каза Конър.
— На това късмет ли му казвате? — подхвърли Мейсън.
Конър се усмихна.
— Когато Лоуган довърши ритуала, Боск ще приеме истинската си форма. Чрез нея той подчинява Пазителите в Отвъдното, ала в нашия случай тя създава онази пролука в завесата между двата свята, от която се нуждаем, за да го прокудим веднъж завинаги.
Никак не ми харесваше това, че толкова много разчитаме на някого с изменчивата лоялност на Лоуган.
— Но откъде можем да сме сигурни, че ще изпълни своята част от сделката?
— Естествено, че не можем! — разсмя се Конър. — Само че нямаме друг избор.
— Ами ако размисли? — изкрещях аз. — Или реши, че все пак е сбъркал и е по-вероятно Пазителите да спечелят войната?
— Възможно е. — Конър сви рамене. — Обаче няма какво да направим.
— Но той знае къде се намира Академията!
Адна поклати глава.
— Няма значение. Вече се погрижихме за това.
— Как? — Избърсах лицето си, което една вълна, плиснала над борда на лодката, бе заляла с вода.
— Съжалявам! — извика Конър. — Ще се опитам да намеря по-гладък курс.
— Направихме му магия — обясни Адна. — Ако дори само спомене Италия или Академията, или се опита да я посочи на картата, ще се задуши в собственото си повръщано.
— Както онова, което се случи с господин Селби във „Велики идеи“ — добави Шей. — Аника каза, че този вид магии не са никак трудни, независимо дали ги правят аматьори, или професионалисти като тях.
— Разбира се, Пазителите винаги могат да измислят начин да развалят нашата магия — подхвърли Конър.
— Спести ни коментарите си, Конър. — Адна го плесна по гърба. — Просто карай лодката!
— Добре ли си? — Шей се приведе към Мейсън, който бе затворил очи и стискаше ръба на лодката с такава сила, че кокалчетата му бяха побелели.
Мейсън не отвори очи, но лицето му се разкриви в гримаса, когато Конър мина през друга вълна, опръсквайки всички ни.
— Съжалявам! — извика той, макар да нададе възторжен възглас, докато подскачахме нагоре и отново се спускахме надолу.
— Просто ми обещайте, че ако победим, никога вече няма да ми се наложи да се кача на лодка — каза Мейсън. — Само това искам. Никакви лодки повече.
— Дадено. — Шей го прегърна през раменете. — Никакви лодки.
Рен се премести на съседното място.
— Как си? — Той се приведе към мен и сложи ръка върху моята.
— Добре — отвърнах, облизвайки солената вода от устните си. — Макар че напълно подкрепям плана на Мейсън за лодките.
— Да — усмихна се той. — Вълци и океан — то си е направо противоестествено.
— И още как.
Рен се наведе още по-близо и прошепна в ухото ми: