— Всички ли сте добре? — попита тя. — Някой има ли нужда от Еликсирите?
Конър обви ръка около Адна.
— Бяхме на косъм, но нали си имаме готови за употреба лечители в лицето на вълчите ни приятели.
Аника ги погледна и за миг по устните й пробяга усмивка.
— Да — каза тя, обръщайки се към нас. — Благодарни сме ви за този дар.
— Колко е часът всъщност? — попита Мейсън.
— Четири — отвърна Аника.
— Два часа значи — каза Рен.
— Боя се, че мога да ви отпусна само един — рече Аника. — Отрядите вече получиха инструкции, но ще трябва да обсъдим плана и с вас. Отдъхнете си и ще ви чакам пак тук.
— Някакви новини от Вейл? — попитах аз.
Нашата мисия беше жизненоважна, ала не бе единствената. Залогът беше висок на повече от един фронт.
— Нищо — отвърна Аника. — Но ще видим дали това няма да се промени, когато им съобщим, че сме се сдобили с Кръста.
Прехапах устни, чудейки се дали Сабин бе успяла да се свърже с баща ми. Какво ли правеха Нев и Итън? Дали Нев излагаше живота си на опасност, опитвайки се да открие излезли на патрул вълци? Щеше ли да успее да ги привлече на наша страна?
Толкова много зависеше от това, всяко парченце от мозайката да си дойде на мястото. Ако само едно липсваше, бяхме обречени.
Конър прошепна нещо в ухото на Адна, която кимна. Той се прокашля и се обърна към нас:
— Ако не възразявате, ние смятаме да се възползваме от предложената почивка. Ще се видим тук след час.
Когато те си тръгнаха, до ушите ми долетя тихо ръмжене. Обърнах се и видях, че Рен се кани да тръгне след тях.
Сграбчих го за ръката.
— Да не си посмял!
— Той се възползва от нея. — Рен беше настръхнал, готов за бой.
— Не е така. — Дръпнах го назад. — Вярвай ми.
Той ми отправи изпълнен с подозрение поглед, но престана да се съпротивлява.
— Какво смяташ да правиш? — попита ме. — Да си починеш?
— Невъзможно — отвърнах, усетила учестения ритъм на сърцето си. — Но бих искала да се преоблека — не съм си сменяла дрехите от два дена. Може би един душ…
Той се ухили и аз усетих как бузите ми пламват.
— Забрави. — Пуснах го и направих една-две крачки назад, докато в ума ми изникна образът му по хавлия.
Той се засмя меко.
— Ще се видим след час, Лили.
Ядосана, задето продължавах да се червя, изръмжах. От което той се разсмя още по-силно.
— Само аз ли съм гладен? — Мейсън си поглади корема.
— Ще откриеш приятелите си Брин и Ансел в кухнята — каза Аника. — Тес също би трябвало да е там.
— В кухнята? — намръщи се Шей. — Защо?
— След инцидента с Лоуган решихме, че ще е най-добре да държим Ансел на едно място.
— Дежурство в кухнята, значи? — попитах.
— Миенето на чинии е достатъчно наказание за някой, който е трябвало да понесе онова, което са причинили на брат ти — усмихна се тъжно Аника. — Не може да се държи по този начин и да е свободен, но на негово място повечето от нас биха постъпили по същия начин.
— Радвам се, че мислите така.
— Кухнята би трябвало да го държи далеч от неприятностите — каза Аника.
— Е, значи ето къде ще бъда аз — заяви Мейсън. Докато минаваше покрай мен, той се приведе и прошепна в ухото ми: — Не си ли дава сметка колко ножове може да задигне Ан от кухнята?
Погледнах през рамо към Аника, но тя бе потънала в разговор с Шей, който й показваше оръжията.
— Ще дойда с теб. — Улових Мейсън за ръка, избягвайки да срещна отново очите на Рен.
Не знаех какво ще открия там и не бях сигурна, че точно в този момент съм в състояние да се справя с него. Твърде много мисли се гонеха в главата ми — за изгледите ни за успех, за рисковете и за всички понесени досега загуби. Точно онзи тип мисли, които водят до импулсивни, безразсъдни решения.
— Искаш ли да се видиш с Ансел и Брин? — попита Мейсън, като поспря до стълбите.
— Ще дойда малко по-късно — отвърнах. — Но наистина трябва да се измъкна от тези дрехи.
— Така си е — кимна Мейсън. — Досега не казах нищо само защото съм прекалено възпитан.
— Много ти благодаря! — Пернах го лекичко по ръката.
— До после! — Той ме целуна лекичко по бузата и се втурна надолу по стълбите.
Изтощение се настани дълбоко в костите ми, когато се шмугнах в стаята си, оставяйки вратата да се затвори тихичко зад гърба ми. Насилих се да се преоблека, макар че леглото сякаш ме викаше. Само че ако легнех сега, можеше и да не успея да се събудя навреме. С помощта на ризата си изчистих колкото можах от мръсотията и саждите, полепнали по кожата ми. Един душ щеше да ми дойде много добре, но се тревожех за времето, както и за това, че Рен може да ме причака в баните.