Тичахме в тръс по коридорите, а ноктите ни дращеха по мраморния под. Когато стигнахме в Тактическата зала на Халдис, заварихме Аника да седи на голямата кръгла маса заедно с Брин, Ансел, Тес и Мейсън, който дъвчеше най-грамадния сандвич, който бях виждала някога.
Щом ни зърна, той го притисна към гърдите си.
— Не дойде в кухнята, така че не очаквай да го споделя с теб.
Преобразих се и се разсмях.
— Не мисля, че точно сега съм в състояние да сложа нещо в уста.
— Чудесно. — Той се ухили, все така оголил зъби. — Умирам от глад, а този сандвич е мой собствен шедьовър.
Ансел се прокашля.
— С малко помощ от Ансел, разбира се. — Мейсън кимна към брат ми.
— И ти ли ще присъстваш на съвещанието? — обърнах се към Ансел.
— Той също ще дойде — обясни Мейсън с пълна уста.
Хвърлих свиреп поглед на Аника.
— Какво е това?
Преди Стрелата да успее да отговори, Тес я изпревари:
— Ще бъде с мен, Кала.
— Ще помагам на Еликсирите с пострадалите. — Обвинителният поглед, който Ансел ми отправи, ме накара да потръпна. — Тъкачите ще изнасят ранените от бойното поле възможно най-бързо. Ще имат нужда от помощници, които не участват в битката.
— Това е чудесно, Ан. — Думите ми го накараха да сведе очи, гневът му — отстъпил място на унижение.
„Страхотно, Кала, няма що!“
Щеше ми се да не бях наранила чувствата му, ала истината бе, че не исках брат ми да припарва до битката. Без вълка си щеше да бъде прекалено уязвим. И не ставаше дума само за това, че се тревожех дали може да се бие като човек. След онова, което бе преживял и което все още изпитваше, се боях, че ще направи всичко възможно, за да бъде убит.
Аника побутна един стол и аз се настаних до нея. Брин, която седеше от другата ми страна, се приведе към мен и ме прегърна.
— Радвам се, че този път няма да пропусна всички геройства — прошепна тя. — Ти добре ли си?
— Ще оцелея.
Тя стисна рамото ми.
— Това ни се удава най-добре.
Сложих ръка върху нейната и я дарих с най-близкото подобие на усмивка, което успях да докарам.
— Всички вече са тук? — Конър прекрачи прага с Адна до себе си. — Означава ли това, че сме закъснели?
И двамата бяха зачервени, но все пак бяха успели да се приведат в достатъчно приличен вид… или поне да изглеждат съвсем малко размъкнати след „дрямката“ си. Въпреки това Мейсън изхихика. Конър се почеса смутено по тила, а по устните на Адна заигра палава усмивка.
— Всъщност идвате точно навреме — каза Аника и им направи знак да седнат. Стори ми се, че долавям развеселени нотки в гласа й, но изражението й си остана напълно сериозно.
— Радвам се да го чуя — усмихна се Рен, прекрачвайки прага. Косата му беше влажна — явно бе отскочил до баните.
Канеше се да седне до мен, когато се закова на място. Сбърчил нос, той погледна изпитателно първо мен, а после Шей, който го наблюдаваше от другата страна на масата, скръстил ръце на гърдите си.
От гърдите на Рен се откъсна гърлено ръмжене.
— Какво, по дяволите…
Аз се изправих.
— Рен, недей. Не сега.
Без да ми обръща никакво внимание, той продължи да се взира свирепо в Шей.
— Защо миризмата му е полепнала по теб? Заедно ли бяхте? Какво сте правили? Мислех, че имахме споразумение.
— Така си мислех и аз — отвърна Шей. — Ала някой ме убеди, че това е глупаво и че дълбоко греша.
Рен се приведе през масата, ръмжейки.
— Време е да получиш един урок, който отдавна трябваше да ти дам.
Шей не помръдна, но по устните му плъзна усмивка.
— Заповядай, опитай.
— Престанете! — Блъснах Рен с всичка сила, запращайки го няколко стъпки назад.
— Не се намесвай, Лили! — Той ме погледна само за миг, преди отново да спре освирепелите си очи върху Шей.
— Как ли пък не! — Застанах между двамата, принуждавайки Рен да ме погледне. — Такава любов ли искаш от мен? Любов, избрана и наложена ми от някой друг, а не от мен самата?
Ръмженето му утихна.
— Кала…
— Знам, че така са те учили цял живот. Но аз не искам да живея по този начин. Не разбираш ли?
— Значи… той е. — Рен сведе глава.
— Стига си говорил за него. Става въпрос за мен. За моя живот. За моя избор. И ако помислиш за миг, ще си дадеш сметка, че не би ме искал по никакъв друг начин. Ако имаш проблем с това, готова съм да ти сритам задника. Тук и сега.