— Обичам те, човече.
— Естествено, че ме обичаш. — Мейсън приглади косата си назад. — Аз съм неустоим.
Брин тръсна къдрици.
— Очертава се забавна битка.
— Да се надяваме, че си права — обадих се аз.
— Е, добре, хрътки на ада — помаха ни Конър. — Прекарайте си задниците през този портал.
— Не сме никакви хрътки — изръмжах аз. — Ние сме вълци.
— Нима? — Той ми отправи съкрушен поглед. — Значи новият ми прякор за глутницата не ти харесва? А аз си мислех, че е ужасно находчиво… или че поне вдъхва страхопочитание. Нали се сещаш, като Ангелите на ада24?
— Не сме и рокерска банда, човече — изтъкна Рен, а после се преобрази и скочи през портала.
— Шегите му винаги ли са толкова калпави? — попита Брин.
— Обикновено. — Усмихнах се на Конър. — Но не му го казвай — не искам да го наскърбя.
Конър поклати глава.
— Уви, талантът ми завинаги ще си остане непризнат.
— И слава богу! — ухилих му се широко, преобразих се и се втурнах след Рен.
Лапите ми потънаха в сняг, стигащ до коленете. Луната грееше високо в небето, пръскайки достатъчно светлина, въпреки късния час. Адна бе отворила портала на едно било досами гората и земите на имението „Роуан“ се простираха под нас. Градината, със своите криволичещи пътечки и грижливо оформени живи плетове, тънеше в сенки. Уловени в хватката на ранната зима, фонтаните бяха пресъхнали, а цветните лехи — празни, лишени от живота, който прави градините така примамливи.
На различни интервали по протежение на горските покрайнини, както и на други, по-близки до имението места, също примигваха светлинки. Сенки се движеха под нощното небе. Търсачите пристигаха, армията ни се събираше. Ударните отряди проникнаха в градината и се запромъкваха към имението, което се изправяше безмълвно и тъмно в нощта, наглед — съвършено празно.
Риех неспокойно земята с лапа. Тъй като имахме своя собствена мисия, различна от тази на останалите, нашият отряд бе сред онези, които щяха да тръгнат последни. Вдигнах муцуна и подуших въздуха за следи от врагове. Или съюзници.
Къде бяха глутниците на Найтшейд и Бейн?
Въпреки че нападението ни бе планирано като изненадващо, Пазителите несъмнено бяха предвидили появата ни. Аника и останалите Търсачи бяха наясно с това — врагът щеше да ни очаква. Но къде?
Дали баща ми щеше да се появи заедно с вълците на Емил, готов да се обърне срещу своя враг, когато настъпи подходящият момент? Дали вече идваха насам?
— Време е. — Адна затвори портала, прибра камите в ножниците им и извади страховития метален камшик, завършващ с шип, който бе използвала в онази тренировъчна схватка с Шей.
— Би трябвало да останеш тук — намръщи се Конър. — Не искам да се излагаш на риск.
— Съжалявам, Конър — засмя се Адна. — Всички Тъкачи ще участват в битката, включително и аз. Заповед на Аника, забрави ли?
Конър поклати глава, но пое по склона с тежка стъпка. Адна тръгна до него, широко усмихната.
Рен, Мейсън, Брин и аз образувахме защитен обръч около Шей и двамата Търсачи. Аз застанах начело, Брин и Мейсън тичаха от двете им страни, а Рен завършваше малката ни групичка. Когато влязохме в градината, не можах да потисна ръмженето, надигнало се в гърдите ми при вида на мраморните инкуби и сукуби, подредени като пазачи наоколо.
— Не се тревожи, Кала — обади се Шей. — Държим ги под око.
— Аха — допълни Конър. — И ако изскочат от каменните си обвивки, ще знаем, че Боск вече е тук.
Подуших въздуха, все още настръхнала.
— Да не би да се очаква това да ни успокои? — изджавка Мейсън и се озъби на Конър.
Не бяхме направили повече от няколко крачки в градината, когато откъм отрядите пред нас се разнесоха първите викове.
— Срещнали са отпор — каза Конър.
Шей извади мечовете и се вгледа напред, присвил очи.
Зачаках да чуя звън на стомана и ръмжене на вълци, тъй като предполагах, че съюзниците ни са срещнали отпор от Стражи, разположени около имението. Но това не бяха бойни викове. Онова, което стигаше до ушите ни, бяха объркани крясъци, пълни със страх.
— Какво става? — Застанали гърбом един към друг, Адна и Конър оглеждаха градините наоколо.
Изръмжах, подтиквана от желание да се хвърля в схватката пред нас, каквато и да бе тя. Ала нарежданията ни бяха категорични — не биваше да се намесваме в битката.
24
Ангелите на ада — зародила се в САЩ, ала вече международна, рокерска организация, занимаваща се и с престъпна дейност. — Б.пр.