Тя стоеше до леглото ми, облечена в снежнобяла нощница, а русата й коса се разливаше като сияние по раменете й.
— Какво правиш тук, в името на Мрака?!
Тя се усмихна и легна до мен. Досега не бях забелязвал каква ослепително бяла усмивка има…
— Чух как обмисляш какво да ми кажеш. Постоянно повтаряш „моят вид“, „вашият вид“… Какво те кара да мислиш, че сме различни?
Сукубус!!!
Последното нещо, което почувствах, преди да пропадна в блаженството, бяха устните й, леденостудени и същевременно изгарящи, долепени до моите.
Сега остава и това да е сън…