Като в завихрена мъгла виждаше облечената в черно фигура на Якобо, който се въргаляше на постелята в разкошно и обзаведено с чужди неща помещение. По челото му бяха избили едри капки пот. Сънищата му предизвикаха главоболието на Аруула. Чувстваше се преследван от огнени очи, които го гледаха втренчено от някакво гнездо на герули. Страхът от лица с демонични черти го разтърсваше до мозъка на костите му. Духът му не желаеше да ги вижда и Аруула напълно го разбираше.
И тя съзря очите на чуждите демони и се стресна от отвращение и ужас. Призрачните фигури се кискаха и се приближаваха към нея, защото сега гледаше от перспективата на Якобо. Той закри лицето си с ръце. От високото му легло фигурите го дърпаха в бездната, но изведнъж в ръката му се озова черна пръчка, която извади от дрехата си. Аруула възприе понятието, без да го разбира: „електрошокова палка“.
Пръчката избълва пращящи синьобели светкавици, които улучиха мрачните създания и ги завихриха във въздуха, докато накрая останаха да лежат, потръпвайки на пода.
Фигурите пълзяха, стенейки наоколо. Якобо сви ръце в юмруци и насочи пръчката към тях, така че те заквичаха като страхливи животни. Това, изглежда, харесваше на Якобо, защото внезапно фигурата му се изпъна. Беше разбрал, че има власт над своите мъчители. Изправи се и зае гордата поза на някакъв бог…
Но видението изведнъж избледня. Гнездото на герулите се разпадна. Якобо се събуди! Аруула бързо се отдръпна от духа му, обсебен от нереален страх. Би могъл да я открие.
Едва се беше освободила и долови нови, отдавна познати вибрации. Маддракс беше тук!
Потърси духа му с трескава радост и накрая откри спътника си в компанията на няколко носфери — което отново бързо помрачи радостта й. Очевидно и той беше затворник! Пред него стоеше забулен мъж с нула на челото и го слушаше. Даман, дясната ръка на Якобо!
— Аз съм Голан — казваше Маддракс в този момент. — Шпионин от планините в Суица.
Макар че Аруула не знаеше защо се представя за някой друг, реакцията на маскирания й подсказа, че новината го изплаши. Маддракс съобщаваше на Даман, че е тук, за да шпионира носферите. Орда от Суица под водачеството на някой си Рейто искала да отвлече робите и да убие господаря на крепостта.
Реакцията на Даман спрямо разкритието беше странна. Вместо да накаже Маддракс, отпрати другите носфери от помещението и внимателно заключи вратата зад тях. Тогава се обърна към Маддракс… и му предложи да мине на негова страна и да му помогне в борбата срещу Якобо. Срещу това Маддракс — респективно Голан — трябваше да му гарантира, че Якобо ще бъде убит.
Маддракс заяви, че е съгласен да даде на Якобо фалшива информация за плановете на Рейто, за да го заблуди.
Даман изглеждаше във висша степен зарадван. Въведе пленника си в една стая с меко легло, в която трябваше да изчака събуждането на Якобо.
Аруула още веднъж се отдръпна и поклати глава, за да прогони вътрешното напрежение, което се беше натрупало в мозъка й. Дългото подслушване я беше изтощило. Щеше да изчака известно време, преди да опита отново.
Не разбираше съвсем точно какво става. Едно нещо обаче беше несъмнено — Маддракс беше тук, за да освободи нея, а може би и другите пленници.
Трябваше да му помогне. Не биваше да седи бездейна. Но как?
По едно време вратата към стаята се отвори със силен трясък и откъсна Матю Дракс от просъницата му, в която беше изпаднал. Трима носфери нахлуха вътре. На заден план съзря Даман, който му направи предупредителна физиономия. „Изтърпи всичко, каквото и да става — помисли си Мат, че прочете в това. — Не мога да попреча.“
Не оказа съпротива, когато го сграбчиха и повлякоха със себе си. А и ползата от това щеше да е малка, ако изключим няколко синини и цицини.
Без да му го е казал някой от кръвопийците, знаеше накъде са го помъкнали — при Якобо, господаря на крепостта. По някакъв странен начин Мат се приближаваше с трепет към срещата. Поне щяха да му отговорят на няколко въпроса. От друга страна, това можеше да му струва и животът…
Тогава стигнаха до целта си. Пред Матю се откри великолепно украсена стая. Тъкани материи покриваха стените, кожи с мек косъм — пода. Между тях имаше всякакви технически уреди, но не можеше да се разбере дали вършеха някаква работа, или служеха само за декорация. В центъра на помещението се извисяваше трон. И на него седеше — съобразно стила, загърнат в черна като нощта наметка с качулка — тарторът на тази кървава крепост. Якобо.