Очите на Аруула недоверчиво се присвиха.
— Какъв съюз? — изсъска тя.
Даман се покашля.
— Искам смъртта на Якобо — заяви той, — а ти искаш своя спътник. Ще ти помогна, ако отстраниш Якобо заради мен.
На Аруула не й остана много време за размисъл. Тъкмо Якобо се надвесваше над Маддракс и изглеждаше, че преценява къде е най-добре да използва ножа.
— Добре — съгласи се тя. — Събуди огнения стол и разбий стъклото с него. Аз ще се погрижа за Якобо!
В същата секунда, в която Джейкъб Смайт постави скалпела на слепоочието на Матю Дракс, съвсем наблизо изрева мотор. Смайт спря стъписан.
В следващия миг, изглежда, светът се разби на милиарди отделни части. В лабораторията, досущ като при експлозия, се изсипа дъжд от парчета стъкло.
Мат неволно трепна и запази достатъчно присъствие на духа, за да дръпне главата си настрани. Натискът на хирургическия нож изчезна от слепоочието му.
Събитията се преобърнаха.
Лудият изкрещя. Двамата носфери се сепнаха. Посред дъжда от парчетата стъкло през огромното огледало със силен грохот зад Смайт връхлетя тежък мотоциклет. Мат зърна като във видение синьочерната грива на Аруула и дългото, извиващо се острие в дясната й ръка. На седалката пред нея седеше Даман, приведен ниско, подобно на рокер от старото време.
Смайт още веднъж изкрещя, но беше твърде объркан, за да реагира целенасочено. Мечът на Аруула изсвистя във въздуха и с един удар обезглави първия пазач.
Сега Смайт се наведе, изпусна скалпела и се хвана за колана, за да извади електрошоковата палка.
Мотоциклетът се хлъзна по хилядите парченца стъкло. Даман изгуби контрол над машината. Тя се наклони, трясна се с резервоара в някаква лабораторна маса и разби десетки, пълни с някакви течности стъклени съдове. Разнесе се жълтозелена мъгла и воня на сяра.
Аруула, която беше скочила преди падането на Даман, междувременно кръстоса меч с втория помощник на Смайт.
Мат задърпа веригите си, когато Смайт се приближи до сражаващите се и насочи електрошоковата палка към Аруула.
Но вместо да избълва 300 000 волта, уредът издаде само едно псссс.
Батерията беше празна!
Смайт изкрещя от ужас.
В същия момент нещо дръпна престилката му. Той погледна надолу… и видя Даман, който, все още зашеметен от падането, се беше вкопчил в него.
— Нещастен кретен! — изръмжа Смайт и изрита своя васал.
Точно тогава острието на Аруула мина през шията на противника й, който с предсмъртно хъркане падна на пода. След секунда беше при Маддракс и с умели удари разряза връзките му.
Мат сграбчи лежащия на пода меч. През отворената врата на съседното помещение сега до ушите му достигаха викове, проклятия и дрънчене на оръжия. Някъде съвсем наблизо, изглежда, бушуваше страховита битка. Аруула каза само „Рейто и Госеин“ и той разбра всичко.
Смайт междувременно се отбраняваше срещу дърпащия го за престилката като побеснял Даман. Но неговите ритници и вихрени юмруци имаха слаб ефект. В омразата си Даман така се беше вкопчил в узурпатора на трона, че почти не усещаше болка.
В този миг Смайт разбра, че командир Дракс е свободен. В очите му се появиха блуждаещи отблясъци. Паниката му придаде нечовешки сили.
С един удар успя да отхвърли Даман. Засили се и със скок мина през лабораторията към стърчащата от пода шахта.
Когато Мат и Аруула се заеха с преследването му, той с чевръсти пръсти действаше по заключалката на защитния капак и го обърна назад. Даман скочи след него, плъзна се по корем на пода и уви ръце около краката на омразния си господар, който изкрещя в голямата си беда. Следващият удар улучи главата на Даман и този път му счупи врата. Смайт метна краката си през ръба на шахтата, хвърли един поглед към бездната… и с пронизителен смях се хвърли надолу.
— Не! — Викът на Мат вече не можеше да промени нищо. Професор д-р Джейкъб Смайт се беше хвърлил към гибелта си. Мат не се съмняваше, че няма никакъв шанс срещу мутиралия охлюв, който дебнеше долу.
Аруула го хвана за ръката.
— Да бягаме, Маддракс! Веднага!
— Момент само… — Мат трескаво се огледа. През седмиците на пребиваването си тук Смайт беше привел в изправност неща и технически уреди, които можеха да са му от голяма полза при одисеята му из този чужд свят.
Но не успя да види тези съкровища. Някои от разсипаните химикали бяха влезли в реакция един с друг. Просветнаха първите пламъчета и из помещението се разнесе опойващ пушек.
— Ела! — настоя Аруула. — Опасност!
Огънят се разрасна светкавично бързо. Въпреки това за секунди Мат беше разкъсван между мисълта за бягство и оставането му там.
Но накрая надделя разумът. Изправи мотоциклета от пода, метна се на седалката, натисна с крак стартера и със задоволство констатира, че двигателят веднага запали.