Точно това неочаквано предимство — а не нежеланието да поеме отговорност — накара Стив да остави Кадилак да даде колкото се може повече отговори.
Морита поиска обяснение как петимата „пътници“ са попаднали в ръцете на Коджак. Това не беше проблем. Кадилак каза, че е бил участник в издирващата група, и му даде редактирана версия на истинските събития, като пропусна историята със самолетите, взривяването на ешелона и факта, че те бяха заловени на два пъти. Продължи да разказва как един от петимата — мъж — бил лошо ранен и групата решила да се възползва от гостоприемството, предложено им от племето. Зарастването на костите на ранения продължило цяла зима. Благодарение на умението на лечителите сега той бил на крака, но не можел да предприеме дълго, тежко пътуване.
Морита попита дали знаят къде мислят да отидат „пътниците“. Кадилак отговори, че не знаят. Той и неговите другари били само прости рибари. Може би Карнеги-Хол знаел тези неща. Летописецът бил прекарал много дни и нощи в разговор с техните гости по странни въпроси и те използвали думи, които той, Кадилак, и неговият другар „Мотор-Хед“ не разбирали.
Тогава Морита попита кога последно са виждали „пътниците“. Кадилак му каза, чрез самурая, че е било през деня, преди да отплуват.
— Значи — каза самураят, превеждайки за Морита — Коджак държат трима мъже и две жени.
Кадилак, който вече беше съобщил тази информация по-рано, потвърди с кимване.
— Опиши ги — каза Морита. — Подробно.
Точно от това се страхуваше Стив. Погледна косо Кадилак. Той сигурно знаеше, че може да има такъв въпрос, но от изражението му беше ясно, че се беше надявал да не го попитат. Какво всъщност знаеха майсторите на желязо? Кого точно търсеха? Четири дълги кучета и един мют, каквито изглеждаха в Херън Пул? Четирима мюти роби и една куртизанка, която беше пътувала от Арибани на един от корабите с колела на Яма-Шита? Или петимата мюти, които бяха изчезнали от двора на търговеца на роби в Бу-фаро?
Кадилак разбра, че са сбъркали още от първия момент на пристигането си. Искаше се посредствена, животинска хитрост, а не подчертана интелигентност. Неговите дарби като летописец и неговата високомерна надутост го бяха накарали да повярва, че може да надхитри противниците, а трябваше да се прави на тъп. Ако бяха постъпили така още от началото, можеха да избегнат отговорите на потенциално опасни въпроси, като се направят — подобно на събратята си мюти, — че не помнят. Каква ирония, че точно той от всички хора беше забравил това! И сега беше много късно…
Морита знаеше за всичките три комбинации. Първото предадено от Уантанабе на двореца в Саракуза съобщение не съдържаше пълната история, но чрез по-нататъшни запитвания през зимата беше установено, че на убийците е „помогнато да излязат“ от страната.
Тяхното пътуване от пристанището на река Уда-сона през канала до търговеца на роби в Бу-фаро бе известно. Беше станало ясно и тяхното последващо „бягство“ — надлежно докладвано на властите, — съвпаднало с изчезването на мютския надзирател от кораба с колела, който ги беше извозил от Бу-фаро. Двете събития бяха ясно свързани и изчезването на надзирателя беше доказателство, че враговете на Яма-Шита са успели да внедрят свои агенти сред екипажите на корабите, които досега фамилията беше считала за напълно сигурни.
Дейността на търговеца на роби от време на време беше разследвана много внимателно, но разследванията се отнасяха до неплащане на данъци. Във всяко друго отношение неговото поведение беше нормално. Никой от използваните от Яма-Шита информатори никога не беше съобщавал нещо, което да даде основание на фамилията да подозира, че той може да е таен агент на То-Йота. Цялата събрана в Бу-фаро информация беше дошла от двамата му корабни чиновници, които бяха накарани с подкупи да разкрият обстоятелствата, свързани с пристигането и заминаването на убийците. Чак тогава семейството беше разкрило, че един от чужденците говори свободно японски и е имал нахалството да играе ролята на куртизанка.
Преди смъртта на Яма-Шита търговецът можеше да бъде арестуван и принуден чрез измъчване да разкрие степента на съучастничество, но при сегашния враждебен политически климат към семейството това щеше да е неблагоразумно. Беше много по-добре да го оставят жив и да го превърнат в двоен агент…
Страхът на Кадилак, че може да ги разпознаят, не беше неоснователен. Тензан Морита беше наблюдавал и наземните изпитания, и полетите на захранвания с ракети планер, проведени от конструктора дълго куче и неговото мютско протеже. И колкото повече гледаше двете тревни маймуни, коленичили пред него, толкова повече се убеждаваше, че ги е виждал и по-рано. Но къде? В Херън Пул? Нападението срещу събраните сановници беше извършено със смайваща дързост, но въпреки това… Можеше ли някой да е толкова смел, че да…