— Не е добре, но… можеше да е и по-лошо — въздъхна Стив.
Кадилак седеше мрачен на голямата дървена койка в полумрака.
— Какъв е този бълбукащ шум?
— О, ще свикнеш с него. Тази каюта е под ватерлинията.
— Ще ми се да не бях питал. — Кадилак се опита да легне, но стегата на врата правеше това невъзможно. Той установи, че единственото удобно положение е да седи подпрян до стената, като предната част на стегата е опряна на коленете му.
— Съжалявам. Хванаха ни много глупаво.
— На всеки може да се случи — каза Стив. — Ако аз отговарях на въпросите, не бих се справил така добре като теб.
— Да. Но и нямаше да трепнеш, когато джапът им каза да ми отрежат дясното ухо.
— И аз щях да трепна, ако знаех какво ме чака — засмя се Стив. — Какво очакваш да ти кажа? Че си се провалил? — Той вдигна рамене. — Опитахме се да ги надхитрим и загубихме. Това е всичко.
Кадилак кимна мрачно.
— Изненадан съм, че те… По-добре да не говорим за това. Може да ни донесе нещастие.
— Е, ако това може да ти донесе някакво утешение, аз мисля, че засега сме добре. Така, както го виждам, задача номер едно за тях е да пипнат и останалите от нас. Болката идва по-късно…
— Но нямаме никакъв шанс да потопим кораба.
— Всъщност…
— Мислиш ли, че Клиъруотър ще…
— Ще ни измъкне от тази каша? Би могла — каза Стив. — Зависи.
— От какво?
— От много неща. Като например дали Бул и Дет-Уиш са се върнали успешно със съобщението и дали тя го е разбрала. И освен това там е Карнеги-Хол. Все още ли я поддържа, както обеща, или просто само вдига шум, докато стане готов да я предаде, ако нещата тръгнат погрешно?
Духът на Кадилак се възвърна.
— Не. Това няма да стане. Той се страхува от онова, което може да направи тя. — Той нагласи стегата си и се изправи. — Тя ще ни отърве от това, знам, че ще го направи.
— Ще ми се да беше толкова просто — каза Стив. — Аз й вярвам толкова, колкото и ти, но…
— Но какво?
— Няма да стане! — извика Стив и хвана Кадилак за ръката. — Чуй ме… и не викай толкова силно! — Той дръпна мюта към себе си. — Да започнем с това, че тя не знае, че ние сме в такава каша. Нека допуснем, че чака Уантанабе да пристигне там, където е бил в края на ноември, и че хората над нас на мостика са успели да се насочат към точно същата част от брега…
— Добре…
— Значи е тъмно. Както е уговорено. Те спират машините. Чудесно. Но да предположим, че не хвърлят котва и не чакат до зори, както очакват всички? Да предположим, че използват инерцията на кораба да ги откара на брега? Преди Клиъруотър и другите да разберат, че той няма да експлодира, носът на кораба може да е опрял брега.
— Но планът не е такъв! — изсъска Кадилак. — Ти чу какво каза Карнеги. Те трябва да пристигнат под прикритието на тъмнината, да се прехвърлят на брега и да разменят сигнали! Червени и зелени ракети!
— Няма да има никакви сигнали! Мислиш ли, че джапите ще вярват на Коджак, след като те са изпратили нас за водачи?! Не бъди наивен!
— Да… Прав си.
— Разбира се, че съм прав! Те ще се изсипят от кораба като бизони с ракети в задниците! В ситуация като тази всичко може да се случи. Тя може да бъде ударена от стрела или стъпкана от кон, преди да има време да реагира.
— Това е глупаво. Ти видя какво се случи в Херън Пул.
— Искаш да кажеш, когато самураите тръгнаха към нея.
— Да! Когато е обзета от силата, тя не може да бъде наранена от направени от човек оръжия! Талисманът е меч и щит!
— Не споря по това. Говоря, преди да бъде обзета от силата. Но добре, нека приемем, че успее да направи онова, което ние не сме могли. Да разбие кораба достатъчно далеч от брега, така че джапите, които са с брони, да се удавят, но достатъчно близко, за да могат всички оцелели коне да доплуват до брега…
— Знам какво ще кажеш. Тази каюта е под нивото на ватерлинията.
— Точно така. Когато водата започне да нахлува, ние първи ще започнем да газим във вода. Но поради всичките тези окови това няма да продължи много дълго. — Стив се изправи. — Като съдя по тежестта на тази стега, бих казал, че тя ще плува като парче бетон.
Нововъзникналата увереност на Кадилак започна да се изпарява и той изохка.
— Това беше, което предвиди, когато прочетох камъка — че ще се удавим.
— Грешно. Не че ще се удавим… почти ще се удавим. Има голяма разлика. Целият този разговор ни върна там, откъдето тръгнахме. Ние не можем да очакваме Клиъруотър да направи всичко. Нейната задача е да помогне на Коджак да се справят с всички майстори на желязо, които стигнат до брега. Останалото чака нас. Ние трябва да разбием този кораб и след това да се махнем оттук.