Морита и офицерите му вече бяха благословени на отделно богослужение, скоро щеше да дойде и редът на тристате пехотинци с червени ленти. Тъй като бяха от по-нисък ранг, те щяха да получат групово благословията на всичките осем свещеници.
Изо Уантанабе, който беше в задната редица, когато Морита беше получил своята духовна броня, наблюдаваше отстрани. Въпреки претенциозната си титла на пратеник на предните постове той беше само администратор и при това от сравнително нисък ранг. Освен ако не биваха включени в последния защитен рубеж в някое гражданско въстание, администраторите обикновено не водеха война с нищо по-остро от четчицата за писане. Техните мечове бяха символи за ранг, но функцията им все пак не беше чисто церемониална. В някой деликатен момент, когато кариерата ти като функционер неочаквано се обърка, те осигуряваха бърз и ефикасен начин за собствено спасение и на всеки друг — по-нататъшни затруднения.
Като знак на специална чест капитан Каваниши даде на Уантанабе разрешение да наблюдава от мостика предстоящото дебаркиране. След като тримата останали убийци бъдеха сигурно заключени в трюма, той щеше да слезе на брега да присъства на екзекуцията чрез обезглавяване на всичките пленени мюти и набиване на кол на техния коварен летописец. Само един мъж, една жена и едно дете щяха да бъдат пощадени, за да разказват какво се е случило на онези, които са дръзнали да се опълчат срещу Синовете на Ни-Исан.
Когато всичките войници бяха благословени, Морита изтръгна войнствени възгласи от гърлата им с кратка реч, след това се върна на мостика с адютантите и личния си телохранител. Уверен, че се движат по разписание и призори ще дебаркират, Морита заповяда на всички на мостика да се даде по чашка саке и се оттегли в квартирата си на втория етаж в центъра на надпалубната надстройка.
Даде шлема и мечовете си на един самурай от свитата си и както си беше с бронята, седна в стола люлка, който взимаше със себе си на всички военни експедиции, затвори очи и заспа. Беше навик, който беше придобил преди години. След два часа щеше да бъде време да строи войниците за дебаркиране. Същият навик щеше да го събуди, без подсещане, след час и половина и той щеше да скочи от стола, готов за действие.
Щабът му застъпва на пръсти и се настани удобно, доколкото това беше възможно, покрай стените. Тук горе, на втория етаж, те бяха частично изолирани от непрекъснатия туптящ шум от машинното отделение, който изпълваше по-долните нива и разтърсваше гредите на корпуса. Всички външни светлини бяха изгасени — само един затъмнен фенер осветяваше компаса на мостика — и корабът пореше водата, оставяйки под пълната луна синьо-бяла бразда. Силен насрещен вятър набраздяваше водата и запращаше пръски от гребените на вълните върху предната палуба.
Уантанабе, който се намираше в една малка каюта на долния етаж, също се опита да поспи. Вятърът, виещ около подпорите на галерията отвън, го плашеше почти до полуда. Той се утешаваше с мисълта, че вятърът ще отнесе звука от двигателя на кораба далеч от приближаващия бряг.
Водени към целта от един самолет-майка „Скайрайдър“, четири скайхока с горивни резервоари за далечни полети видяха кораба, когато той беше на две мили от реперна точка Чикаго. Скайрайдърът, оборудван с внушителен брой прецизни навигационни средства и видео усилватели, мина ниско над кораба, плъзгайки се опасно близко до високите комини, преди да пусне две парашутни ракети над дясната палуба. Ослепителната бяла светлина очерта силуета на кораба; огромен, тъмен, четвъртит като жилищен блок отпреди Холокоста. Бе невъзможно четворката скайхок да го пропусне. Връхлитайки от югозапад, самолетите пуснаха първата поредица напалмови бомби върху галериите от дясната страна и прелетяха като гигантски сиви прилети, изчезвайки в тъмнината преди експлодиращите огнени кълба да ги осветят.
Скайрайдърът се издигна на осемстотин фута и закръжи над кораба. Пилотът и главният навигатор видяха ромбовидните очертания на навигационните светлини, завиха на север, след това се върнаха към кораба. Навигаторът се обади на самолетите под себе си:
— Командващ бомбардировката до командира на ескадрилата. Втори удар.
Жирокомпасът на инструменталното табло на водещия самолет се обърна и се спря на курс 225 градуса. И сега, когато парашутите с ракетите бяха на нивото на водата, се открои силуетът на дясната страна. Последва второ ниско прелитане и плътната формация се отклони вдясно и вляво на двата комина и пусна контейнерите с напалм, от които избухна втора огнена стена.