— Коне? Ах, думата ми е позната — каза Гордън. — Не знаех, че е име на животно. Мислех, че е…
Малоун го прекъсна с усмивка на познавач.
— Просто друго име на оная ти работа.
Дума, която на свой ред също беше взета от огромния жаргонен речник на половите органи и съседното на тях отверстие, което в ерата преди Холокоста едно значително и упорито малцинство беше превърнало от орган за дренаж, през който се изхвърлят фекалии от червата, в обект на преклонение.
Слагане на коня между стръките — фраза, използвана главно от младите пионери — беше един от главните евфемизми едновременно за разкрасяване и осмиване на акта на съвкупление.
— Ако беше прекарал повече време да гледаш архивни снимки, вместо да играеш на разни развлекателни игри, нямаше да има нужда да питаш — продължи Малоун. — Въпреки това е изненадващо. Според това, което знам, конете са един от няколкото вида домашни животни, изтрити от лицето на земята по време на Холокоста.
Гордън се намръщи.
— Какво означава „домашно“?
— Питомно. Хората ги отглеждали и ги хранели. Някои са били използвани за храна, други… например кучето, което е нещо като вълк… са били обучени да ловят дивеч и да пазят земята. Трудно е за вярване, но хората са живеели с тях в една стая.
Двамата нарушители се засмяха недоверчиво.
— Звучи щуро, знам, но е истина. И преди да изобретим влакове, самолети и автомобили — когато не е имало двигатели да ги движат, — хората са използвали конете за транспорт. В продължение на хиляди години хергелета диви коне препускали по равнините. Така, както е днес с бизоните… само че конете са много по-умни. Хората ги ловят, опитомяват ги и ги обучават, така че да знаят кой е господарят. Когато животните теглят товар, те трябва да спират, когато искаш, и да тръгват, когато кажеш: „Дий“.
— Искаш да кажеш като в лагер за новобранци.
Малоун се усмихна.
— Точно така. Опитомяваш го и го тренираш. Това е единственият начин да се справиш с животно като теб. Затова Първото семейство ни държи завързани за техния ешелон. Конете са били използвани за теглене на каруци… товарни автомобили. Те са били единствената тяга. Оттам и терминът „конска сила“, с който се измерва мощността на една машина.
— Наистина? Не знаех — каза Гордън.
— Е, слушай какво ти говоря и всеки ден ще научаваш по нещо. Но освен да дърпат каруци и плугове хората са ги използвали за езда… като онези тримата. Въпросът е… откъде, по дяволите, са дошли?
Малоун се изтърколи по корем и вдигна далекогледа до окото си. Ездачите продължаваха напред към скритото място на лагера и сега той можа да види, че един от ездачите е жена. Носеше парцаливо жълто-зелено знаме на прът, подпрян на стремето. Човекът начело на групата имаше лента от същия плат, увита около челото.
Зад него в левия край на зрителното поле беше третият ездач, който също носеше жълто-зелено знаме. Лицето му беше в сянка от шлема с широка периферия. И тримата бяха облечени в странен асортимент дрехи и доспехи от тип, какъвто Малоун никога не беше виждал. Но цветът на кожата им също възбуди любопитството му.
— По дяволите… това са диваци!
Гордън се пресегна за карабината си.
— Какво ще правим, шефе?… Ще ги заловим ли?
— Не. Поканете ги да си поприказваме. Искам да науча какво става. — Малоун подаде далекогледа на Гордън. — Браво, Стю. Ако запазят сегашния си курс, има голяма вероятност да минат по дефилето под нас. Не ги изпускайте от поглед, но не се показвайте. Ако неочаквано променят посоката, изпрати Ник долу. Разбра ли? — Малоун се изправи. — Ще отида да организирам посрещането…
Малоун не беше единственият, който беше заинтригуван и впечатлен от кавалкадата. Откакто бяха оставили Коджак да празнуват трудно спечелената победа над майсторите на желязо, Стив, Кадилак и Клиъруотър бяха пресекли територията на седемнадесет други племена. Всичките, след като изслушваха историята им, поздравяваха героите и след празненства ги изпращаха с почести до ничията земя, която по традиция лежеше между териториите, за които претендираха племената.
Възседнали странни животни с украсени хамути и седла, облечени в смесица от меки мютски кожени дрехи и доспехи на майсторите на желязо и с копринени знамена в зелено и златно, те бяха внушителна гледка. И същата смесица от думи и магия, която бе сломила защитата на Коджак, действаше на всяко племе, което срещнаха, включително на онези от кръвната линия на Д’Троит, смъртните врагове на Ши-Карго.
Дори Стив, който се мъчеше да поддържа здравословното си недоверие към предопределението и всеобгръщащата сила на Талисмана, все повече се изкушаваше от идеята, че това може би наистина е вярно. Той винаги беше подхранвал у себе си идеята, че е над средния човек и е предопределен за велики дела. „Различието“, което споделяше с Роз, също ги отличаваше като особени. Не можеше да се отрече, че умственият мост, който ги свързваше, бе позволил на двамата с Кадилак да избягат от кораба с колела, а и той бе виждал със собствените си очи силата на магията на Клиъруотър. Едно научно обяснение би могло да му помогне да спи по-спокойно, но те не се нуждаеха от такова нещо. То действаше. Край на историята.