Връзката му с Мистър Сноу и Кадилак почиваше на чувството на благодарност. Макар че той беше взел участие в убийствено въздушно нападение срещу тяхното племе, те го бяха излекували и по-късно го бяха спасили от почти сигурна смърт. Ако те бяха заловени от трекери, щяха да бъдат убити на място, но тези двама така наричани диваци бяха показали такава степен на снизхождение и опрощение, каквато той не заслужаваше. Чувствата му към Клиъруотър бяха станали причина да измами доверието им, но отново не бяха последвали никакви обвинения и той не можеше да ги предаде втори път.
В Наръчника ясно се казваше, че нормалните морални съображения не са в сила в отношенията между трекери и мюти. Въпреки външното подобие те не бяха хора, те бяха умствено увредени антропоиди, чието място в еволюционното дърво беше приблизително по средата между човешките същества и отдавна изчезналите човекоподобни маймуни. Карлстром, ръководителят на АМЕКСИКО, му беше казал, че „обещанията пред мютите не важат“. Едната половина от Стив знаеше, че това е вярно, но другата, новосъбудената, му казваше, че не е.
От момента, когато беше извършил първия си самостоятелен полет над земята, в него беше настъпила дълбока промяна. Беше се почувствал разкъсан на две. Солидарността, която изпитваше към другарите си трекери, и тържествената клетва за непоколебима лоялност към Първото семейство бяха в конфликт с нарастващото чувство, че той не е и никога не е бил напълно част от тяхната подземна империя. Влизането в Света със синьото небе беше като… връщане у дома. То отхвърляше всякакви съображения и Стив знаеше, че това е вярно.
За момента обаче смазващият товар на тези терзания беше изместен от по-непосредствения и основен проблем за оцеляване…
Стив, Джоди и Келсо бяха опитни пилоти, но никога не бяха летели на нещо толкова сложно като скайрайдър. Инструменталното табло беше отрупано с ключове, циферблати и помощни навигационни средства плюс видеоекран, който показваше положението на самолета като точка на движеща се карта, която се програмира преди излитане. Те бързаха, така че нямаха възможност да открият как се прави това и бяха съвсем незапознати с двигателя, който беше по-мощен и работеше на съвсем различен принцип от акумулаторно захранваните двигатели на „Скайхок“, с които бяха свикнали.
Стив беше пътувал два пъти със скайрайдър, но първия път беше много зает в приказки с пилота — бившата си съкурсничка Дона Монро Лундквист, а при втория случай — нощен полет с един необщителен МХ — през по-голямата част от пътуването гледаше през капака на кабината обсипаното със звезди нощно небе.
До тази сутрин Джоди и Келсо никога не бяха виждали скайрайдър, но също като Стив, бяха достатъчно схватливи да излетят и да го управляват не с помощта на претрупаното инструментално табло, а инстинктивно. Шансът да направят фатална грешка беше силно намален от наличието на един „бордов идиот“ — съкратен списък, включващ основните контролни проверки и регулировки, които летецът трябва да направи при излитане и кацане.
Но той не им каза всичко, което трябваше да знаят, преди да предприемат това пътуване. И тъй като временно бяха обездвижили водача си, Сайд-Уиндър, и двамата МХ пилоти, изпратени да ги върнат във Федерацията, нямаше кой да им каже, че за обратния полет самолетите трябва да се презаредят от огромната цистерна, заровена в пясъчната почва край затревената писта.
Преди да напуснат Лонг Пойнт Келсо с помощта на Джоди напълни две торби с храна и други полезни неща от склада на брега — ако Сайд-Уиндър не им го беше показал, нямаше да знаят какви богатства лежат заровени под краката им. По същия начин не се сетиха, че там може да има цистерна с гориво. Но дори да се бяха сетили, едва ли щяха да могат да я открият. Подобно на склада с продукти с хитро покрития с камъни капак, точките на достъп до цистерната бяха скрити от неканени посетители под потъмнял от годините дънер, който можеше да се отключи и отмести само с помощта на специален инструмент.
Истината беше, че те бяха толкова доволни, че са надхитрили изпратените да ги откарат трима души, че идеята, че самолетите се нуждаят от презареждане, просто не им дойде наум. Тях ги занимаваше само една мисъл — колкото се може по-бързо да се изметат от Лонг Пойнт.