Стив го хвана за яката.
— Направи го, приятел. Този човек ни е необходим в добра форма. Той е нашият билет за безпроблемното ни бъдеще.
— Сериозно? — Гриф не изглеждаше впечатлен.
Стив отпусна хватката си.
— Искаш да се отървеш от мютите, нали?
— Това ще направи живота ни много по-лесен.
— Точно това е човекът, който може да го направи. Погрижи се за него. — Стив потупа Гриф по рамото и се изправи. Изпратената от Малоун група се връщаше и водеше Гордън и Уолш. Двамата бяха престанали да се опитват да се предпазват от прикладите на пушките, които се сипеха върху тях от всички страни. Очевидно знаеха какво ги чака.
Групата спря пред Малоун. Лицето на Уолш беше одрано и ожулено, едното му око вече се затваряше. Десният крачол на Гордън беше кървав от рана на бедрото.
— Опита се да избяга — обясни Джейк.
Малоун извади трицевния си въздушен пистолет и го вдигна пред нещастните нарушители.
— Знаете ли какво е това?
Не последва никакъв отговор.
— Двама мъртви и трима ранени, защото пропуснахте да видите скайхока! — Той посочи Кадилак. — Без да броим диваците. Но вашите другари, които вие трябваше да запазите… — Той се удари по гърдите. — И едва не надупчиха и моя задник! Какво правехте, по дяволите… Боя ли гледахте?
Стю Уолш се изправи предизвикателно и изграчи:
— Всички го гледаха!
Малоун допря пистолета си до гърлото на Уолш и стреля. После се обърна към Гордън.
— Имаш ли да кажеш нещо?
— Да. Съжалявам, че няма да присъствам, когато дойде твоят ред. — И заплю Малоун с кървава храчка.
Малоун се избърса, после прибра пистолета в кобура и извади бойния си нож.
Всички затаиха дъх.
— Така — тихо каза той. — Искаш да се опиташ да ме победиш? — Той сграбчи дясната ръка на Гордън и пъхна ножа в дланта му. — Това е твоят голям шанс. — Малоун отстъпи няколко крачки. — Пуснете го! — После махна към нарушителя. — Хайде, Горди. Имаш предимство. Да видим как ще го използваш!
Стиснал зъби от болката в раненото бедро, Гордън направи отчаян скок към мъчителя си. Малоун беше дребен, но пъргав. Прехвърли тежестта върху петата на левия си крак, направи половин завъртане наляво, избегна удара на Гордън и нанесе висок мощен ритник.
Стив, който не беше чужд на насилието, трепна, когато токът на десния ботуш на Малоун удари Гордън под брадичката, като отхвърли главата му назад и му счупи врата.
— Свалете им дрехите и ги изхвърлете… — Малоун взе бойния си нож, без да си направи труд да провери дали Гордън е мъртъв, и се обърна към Стив: — Ела да я видим…
Двама нарушители бяха клекнали до Клиъруотър. Все още в безсъзнание, тя лежеше на сгънатото сламено пончо. Бяха свалили окървавената туника, панталоните и превръзката около слабините й и я бяха превързали.
— Как е?
Единият мъж — О’Кийф — избърса ръцете си в разкъсаната й туника.
— Превързахме я, но продължава да кърви вътрешно. Само едно нещо може да спаси тази курва — хирургия.
— Да… — Стив нави дрехите й и ги сложи като възглавница под главата й, после я зави. Докосна леко челото й, после стана и отведе Малоун настрана.
— Трябва да поговорим.
— Какъв е проблемът?
Стив се поколеба. След видяното трябваше да подбира думите си внимателно. Ако не започнеше както трябва, можеше да умре, преди да има време да обясни.
— Това беше „Скайхок Марк Ту“. Видя ли червените краища на крилата? Това означава, че са от „Ред Ривър“.
Малоун го изгледа недоверчиво.
— Откъде знаеш толкова много за „Скайхок“.
— Бях планерист… забрави ли? Един съвипускник ми показа такъв самолет на попътната станция Пуебло. Преди да изпадна в беда. Излязохме късметлии. Летецът може да не е имал повече патрони. Но той ще се върне… също и приятелите му.
— В такъв случай по-добре да се махаме.
— Аз не. Аз оставам.
— С тази курва? За какво, по дяволите? С нея е свършено, амиго. Терминада.
— Грешиш. Тя ще оживее. — Стив отведе Малоун настрана. — Ще я кача на ешелона.
— Ще се върнеш? — попита невярващо Малоун.
Беше добър, в това нямаше никакво съмнение. Но пък имаше дълги години практика…
— Това е единственият й шанс — каза Стив. — Ешелонът е на по-малко от петдесет мили от нас и на него има полеви хирургически екип и операционна.
Малоун посрещна думите му със сух смях.
— И какво от това? Сериозно ли мислиш, че ще си губят времето да спасят една дивачка… дори и такава красавица като нея?
— Ще я спасят. Тя е много важна.
— Добре, съгласен съм. Но откъде знаеш…
Стив понижи глас.
— Вече са тръгнали.
Малоун присви очи.
— По дяволите… Разбрах те още първия път. Ти наистина си шибан фед!