— Хайде, изплюй камъчето, Бен. Дори и аз искам от време на време да се разтоваря.
— Става дума за операция „СКУЕЪР-ДАНС“ и Стив Брикман. Искате ли да видите файла?
— Не. Помня го. Помня и сестра му, Роз… Нали я качи на „Ред Ривър“?
— Смаян съм! Как с всичко онова, което става по върховете на властта… — Карлстром поклати глава. — Как го правите?
— Не държа на отчет всички, Бен. Само онези, които са важни.
— Разбирам… Току-що получихме съобщение от Хай Сиера — един от най-добрите ми хора. Използвахме Роз да проследим Брикман от реперна точка Чикаго. След като тя установи, че се движат по Северна Плат, преместихме групата на Хай Сиера пред тях.
— И?
— Предчувствието ми се оправда. Брикман е чист. Той изпълнява задачата. Всъщност никога не е преставал. От известно време Роз получава положителни сигнали и Хай Сиера току-що го потвърди. Брикман е включил групата на Сиера да помага за изпълнение на възложената му задача.
— И кога можем да очакваме положителни резултати?
— Засега още не, но перспективата е добра.
— А сега ми кажи лошата новина.
Ликуващата усмивка на Карлстром помръкна.
— Какво ви кара да мислите, че има такава?
— Винаги има, Бен. Винаги има. Ти си ми представял такива добри перспективи и преди. Така че нека я чуем.
Карлстром възприе безпристрастното изражение на покерджия и каза:
— След час или два Клиъруотър…
Интересът на Джеферсън нарасна.
— Повелителката, с която нашият млад герой, хм…
— Прави любов? Да, същата. Той се е погрижил да я вземат на „Ред Ривър“. Роз урежда прехвърлянето.
— Ще могат ли те да… Не искам ешелонът да бъде изложен на риск.
— Това няма да е проблем. Един скайхок от предния патрул на „Ред Ривър“ е съгледал група ренегати и е използвал последните си куршуми по тях, преди да се отправи към ешелона. Докладва, че е повалил неколцина. Предполагам, че не е разбрал по кого стреля. За щастие Роз е получила съобщение секунди след това.
— Колко лошо е ранена тя, Бен?
Карлстром направи гримаса.
— Критично, но Сиера казва, че не е фатално… при условие, че лекарите пристигнат навреме. Два хирургически екипа ще се заемат с прехвърлянето.
— А Роз?
— Тя също отива.
— Някой ще я следи ли, Бен?
— Не се тревожете, ще бъде добре покрита.
— А Брикман?
— Според Роз той иска да координира последната фаза на операцията. Сега е с Клиъруотър. Всичко е подготвено за операция на борда на „Ред Ривър“. Тя не е в състояние да пътува. Положителното е, разбира се, че не е и в състояние да ни причини някаква вреда.
Джеферсън посрещна тази новина с доволно кимване.
— Добре, Бен, браво. Дръж ме в течение, докато не излезе вън от опасност.
— Ще бъде изпълнено. Лека нощ, господин генерален президент.
— Лека нощ, Бен. — Джеферсън изчисти екрана, после взе книгата си и нежно погали кожената й подвързия.
Книгата — за парните локомотиви, които някога бяха пътували по железопътните линии на Тексас — беше отпреди хиляда години. Историята на американския парен локомотив беше една от двете лични страсти на Джеферсън; другата беше отглеждането на рози.
Първото семейство притежаваше забележителна библиотека от истински книги по тези и много други теми, а и КЪЛЪМБЪС, водещият интелект на Федерацията, съхраняваше текстове по всичко писано някога. Но времето, когато тяхното съдържание щеше да бъде направено достояние на по-широка публика, беше много далеч. Материалът, който съдържаха книгите, не беше достъпен дори на всички членове на Първото семейство. Тази, която Джеферсън четеше сега, беше достатъчно безвредна, но дори знанието, че съществуват такива неща като книги, би могло да създаде вълнение сред онези, които обслужваха Федерацията.
Книгите бяха хубави неща, но бяха и опасни.
Стив внимателно махна дрехите, които беше направил на възглавница, сложи главата на Клиъруотър на бедрото си и я погали. Беше толкова близко до него, и въпреки това толкова далеч. Челото й все още беше студено, косата й бе влажна, очите — затворени.
Чувстваше се безпомощен. Ако тя само можеше да види, че той е тук… ако можеше да се свърже с нея и да й даде да разбере, че е в сигурни ръце… че трябва да ЖИВЕЕ!
Той се загледа в светещите въглени. Следващите няколко седмици нямаше да са леки. Когато Кадилак научеше, че Клиъруотър е качена на борда на „Ред Ривър“, щеше да пощурее. Но това трябваше да се направи. Това беше единственият начин да се спаси животът й. За Стив само това беше важно. Само висококвалифицирани хирурзи с модерната техника, разработена от Първото семейство, можеха да й помогнат. Мистър Сноу щеше да разбере. Стив разчиташе, че неговите мъдри, спокойни съвети ще успокоят Кадилак. От своя страна, Стив беше готов за примирие, всъщност беше готов да тури край на враждата. Завинаги. В сегашната ситуация никой от тях не можеше да си позволи лукса за още един спор.