Като част от лекарския екип на ешелона и чрез връзката си с Карлстром Роз щеше да се погрижи Клиъруотър да получи най-доброто възможно лечение. И при първа възможност щеше да й предаде, че не е изоставена. Освен това щеше да каже на Карлстром, че Клиъруотър трябва да бъде оставена на ешелона като уловка за привличане на другите.
Карлстром трябваше да повярва, че Стив е абсолютно лоялен към Федерацията — както твърдеше Роз. Но не беше така. Лекарските умения на Федерацията щяха да закърпят тялото на Клиъруотър, но тя щеше да се възстанови в Плейнфолк.
Така или иначе — в момента той нямаше ни най-малка представа как може да стане това — Стив възнамеряваше да спаси Клиъруотър от „Ред Ривър“: ешелона с най-добрата бойна история и най-много избити мюти. Задачата, която си беше поставил, беше равносилна на опит да щурмува с голи ръце крепостта на шогуна в Йедо. Нормално той би изоставил тази идея като невъзможна, но с Роз вътре ситуацията беше съвсем различна…
Стив взе разсеяно един объл камък и го заобръща; искаше да има способността на Кадилак да чете бъдещето в камъните. Нищо не се случи. Камъкът не оживя. Но докато го стискаше, той се сети за предсказанието на Кадилак, направено на стръмната скала, когато той бе излетял в утринното небе…
„Той ще се върне ли?“ — бе попитала Клиъруотър, когато „Блу-Бърд“ се беше насочил към Сухите земи на юг.
„Да, по времето на Новата земя — бе отговорил Кадилак. — Ще дойде с маска на приятел, със смърт, криеща се в сянката му, и ще те отнесе с кървава река.“
Винаги когато беше мислил върху тези думи, той беше приемал, че думите „кървава река“ означават ужасна битка — за която по някакъв начин той щеше да е отговорен и в която щяха да загинат стотици. Защото той щеше да дойде със „смърт, криеща се в сянката му“ и защото преди Кадилак да беше направил предсказанието Мотор-Хед го беше нарекъл „Носител на смърт“.
Но сега Стив разбра, че думите могат да се разтълкуват по съвсем друг начин. „Кървавата река“, която щеше да отнесе Клиъруотър, можеше да е „Ред Ривър“11! Ешелонът, на който щяха да се качат!
„Ще умра ли — бе попитала тя — в тъмнината на техния свят?“ Неговият свят?
„Ще живееш“ — беше отговорил Мистър Сноу.
О, Небесна майко! Сърцето на Стив щеше да се пръсне. Как можеше да е бил сляп толкова време!
Той хвърли камъка, обгърна с ръка главата на Клиъруотър и я притегли по-близко до себе си.
— Ти ще живееш! — прошепна страстно той. — Ще живееш!
Високо в тъмното небе се плъзнаха червени светлини.
Затворените клепки на Клиъруотър трепнаха, когато вътрешният глас на Роз мина през объркването, обхванало ума й, и стигна до сърцевината на съществото й.
„Привет, сестричке. Най-после се срещнахме под звездите, които са наш дом. Нося ти любов и живот. Дръж се. Времето наближава. Нашата обща работа започва…“