Ставам и подпирайки се на стената, започвам да подскачам сред лабиринта от стари мебели и да търся патериците. Матилде каза, че ще ги намери, но не виждам причина да чакам. Всичко наоколо е счупено и разнебитено, покрито с дебел пласт прах. Има столове, останали с по три крака, плесенясали куфари, скринове без чекмеджета, които зеят като беззъби усти. Зад едно счупено бюро откривам половин дузина стари рамки за картини, богато украсени са, но нямат нито стъкла, нито подложки. Без да се замисля, започвам да ги подреждам, след това ми идва на ум, че така или иначе няма кой да ги използва. Тази мисъл предизвиква в мен тъпа болка и чувство за вина.
Бутвам рамките далече от погледа си и продължавам да търся патериците.
Намирам едната под купчина счупени столове, но от другата няма и следа. И все пак една е по-добре от нищо. Патерицата е направена от алуминий и е доста издрана и очукана. Избърсвам я от паяжините, нагласям височината й и започвам да се упражнявам, трополейки напред-назад из таванското помещение. Не след дълго усилието ме изморява, но се чувствам добре от факта, че мога да се движа отново.
Връщам се отново на матрака, потен и запъхтян. Но в момента, в който лягам, мислите отново нахлуват в главата ми. Имам нужда от нещо, което да ме разсее. По-голямата част от музиката ми беше в телефона, но в раницата нося един стар MP3 плейър. На него е записан доста качествен подбор от стари парчета и за щастие, батериите все още работят. Вкарвам слушалките в ушите си, пускам музиката и потъвам в нея.
Не знам дали промяната във въздуха, който докосва голата ми кожа, или някакво движение на светлината, идваща откъм прозореца, ме кара да осъзная, че не съм сам в стаята. В същото време нещо се блъска в леглото ми, аз се изправям бързо и виждам, че някой стои до него.
— Господи!
Гретхен се стряска и за малко да изпусне кофата, която носи. Оставя я бързо на пода, а аз спирам музиката и вадя слушалките от ушите си. Неочакваната тишина ми напомня на запалване на лампите в киносалон по средата на филма.
— Извинявай. Мислех, че си заспал — измърморва тя, без да ме погледне в очите.
— Откога си тук? — питам аз.
Тя ме поглежда неразбиращо и аз осъзнавам, че говоря на английски. Повтарям въпроса на френски.
— Отскоро.
Отговаря ми толкова тихо, че едва я чувам.
— Матилде ти изпраща вода да се измиеш.
Гретхен държи главата си надолу, като че ли й е неудобно да ме погледне. Зачервила се е от носенето на кофата нагоре по стълбите и се е поизпотила, памучната рокля е прилепнала към тялото. Погледът й се спира на слушалките, които висят на врата ми.
— Какво слушаш?
Слушам една английска група, която е доста популярна и в Европа, но когато казвам името й, разбирам, че Гретхен не е чувала за нея. Подавам й слушалките.
— Чуй и ми кажи как ти се струва.
Лицето й се озарява, но след това поклаща глава.
— По-добре да не го правя. Не трябва да говоря с теб.
— Баща ти ли го каза?
Изражението й е красноречиво.
— Ето че сега говориш с мен.
— Това е по-различно. Матилде е заета с Мишел. А татко е с Жорж.
Което означава, че той не знае къде е тя в момента. Оставям слушалките. Не искам повече неприятности нито за нея, нито за мен.
— Кой е Жорж? Съпругът на Матилде ли?
Гретхен и преди бе споменала името му, но предположението ми я разсмива.
— Не, Жорж е стар! Той просто помага на татко.
Все още усмихната, отново поглежда към слушалките.
— Може би мога да послушам малко…
Настанява се на ръба на матрака и си слага слушалките. Очите й се разширяват, когато пускам музиката.
— СИЛНО Е!
Намалявам силата на звука, но тя поклаща глава.
— НЕДЕЙ, ВСИЧКО Е НАРЕД, ХАРЕСВА МИ!
Присвивам очи и допирам пръст до устните си.
— ИЗВИ… извинявай.
Докато слуша, по лицето й се изписва детинско удоволствие, кима с глава в такт с музиката. Лицето й е безупречно, като изключим леката кривина на носа, но без нея би било безинтересно. Оставям я да изслуша и следващото парче. Не успява да прикрие разочарованието си, когато и то свършва. Сваля слушалките, отново обхваната от стеснителност.
— Благодаря.
— Можеш да си запишеш албума, ако ти харесва.
Тя стои, забила поглед в скута си.
— Не мога. Нямаме компютър. Вече дори и CD плейър нямаме, счупи се.