Стоварвам се върху матрака с учестено дишане и омекнали крака. Потънал съм в пот, мокър съм толкова, сякаш наистина съм се потопил във водите на езерото. Сега идеята да отида там, като че ли бих могъл да плувам с превързания крак, ми изглежда абсолютно нелепа. Не знам какво съм си мислил в онзи момент. Не знаеш ли? Наистина?
Единственото, което искам, е да заспя. Но преди да го направя, отивам обратно до капака в пода и избутвам отгоре му един скрин.
Най-после се чувствам в безопасност, лягам в леглото и заспивам като умрял.
Лондон
Калъм продължава да говори разпалено, когато се връщам от бара.
— О, я стига! Един и същи филм ли сме гледали? Кажи ми, за един и същи филм ли говорим? Аз гледах „Последният детайл“, а ти какво гледа?
— Единственото, което казвам, е, че филмът още повече затвърждава стереотипните характери. Имаме вечния всезнайко, новобранеца, символа…
— Това са архетипи, а не стереотипи! Не мога да повярвам, че не си разбрал цялата идея за…
— Всичко съм разбрал, просто мисля, че е… че е, не знам…
— Точно така!
— Калъм, защо не млъкнеш за малко и не оставиш Джез да си довърши мисълта — намесва се Ясмин.
— Щях да го направя, ако не говореше такива глупости!
Оставям напитките на масата. Бири за Калъм, Ясмин и за мен, вино за Клоуи, водка за Джез. Клоуи ми се усмихва и вдига поглед нагоре, когато сядам до нея.
Ясмин се обръща към мен:
— Шон, моля те кажи на Калъм, че човек може и да не хареса нещо в някой филм с Джак Никълсън, без да е нужно да гори на клада като еретик.
— Шон мисли като мен — обажда се Калъм, — Никълсън е най-великият актьор от своето поколение и не може да има две мнения по въпроса.
— Снимал е филми на парче, преди да му излезе късметът — казва Клоуи.
Хвърля ми бърз поглед, за да ми покаже, че нарочно дразни Калъм. Както винаги, той се хваща на въдицата.
— Пълни глупости! Ще ти спомена само едно заглавие, Клоуи. „Полет над кукувиче гнездо“. Това е.
Обляга се назад, скръства ръце и ни поглежда така, сякаш е спечелил спора.
— Това е роля мечта. Всеки що-годе талантлив артист би се справил с нея — промърморва Ясмин.
— О, я стига! А какво ще кажеш за „Китайски квартал“? Или „От другата страна“?
— Какво да кажа? — пита Клоуи и продължава да изброява на пръсти — „Вещиците от Истуик“, „Марсиански атаки“, „Батман“ Най-великият актьор на своето поколение? Няма що!
Джез смръщва вежди.
— „Батман“ не беше лош. Но въпреки това не може да се мери с „Черният рицар“.
Никой не му обръща внимание. Цяла вечер пие и от половин час вече не знае за какво говорим. Също като Калъм и той е учител в езиковото училище, в което работя от няколко месеца. Гаджето му Ясмин, най-добрата приятелка на Клоуи от колежа по изкуства, също е работила в училището, но след това си намерила по-добре платено място в един университет.
Обичам петъчните вечери. Часовете свършват рано и с цялата компания отиваме да пийнем и да хапнем нещо, след което се отправяме към някое от независимите кина, до които лесно се стига с метрото. Калъм е страстен любител на киното, но се пали много лесно, когато стане въпрос за любимите му актьори, писатели и режисьори. Само преди няколко седмици превъзнасяше Терънс Малик. Наскоро обаче гледахме екранизация на „Плътско познание“ което значеше, че през следващите няколко седмици на мода ще е Джак Никълсън.
Отпивам от бирата и галя бедрото на Клоуи под масата. Тя стиска ръката ми и се усмихва, след това се протяга и бутва стола си назад.
— Трябва да се връщам.
Навежда се и ме целува, за миг късата й коса докосва лицето ми, след това отива зад бара. „Домино“ се намира близо до едно от кината, които често посещаваме, но основната причина да идваме, е, че Клоуи работи тук. Заведението е тъмно и модерно, със сини лампи, които осветяват бутилките на стената зад бара. В петък вечер винаги е претъпкано, а и цените са високи, но тъй като Клоуи е служител, винаги получаваме отстъпка.