— Не говорим за него.
— Извинявай, не исках да любопитствам.
След малко тя свива рамене:
— Е, не че има никаква тайна. Напусна ни, преди Мишел да се роди. Разочарова ни. Приехме го в семейството, а той ни предаде.
Думите й звучат така, сякаш излизат от устата на баща й, но вече се въздържам от коментари. Гретхен вплита последното цвете във венеца, свързва двата му края и го поставя на врата на Мишел. Той се ухилва, стисва го в юмручето си и го скъсва.
Лицето на Гретхен се вкаменява, сякаш някой е хванал кожата и я е опънал надолу. Удря бебето по ръката, по-силно, отколкото удари мен.
— Лошо момче!
Племенникът й започва да плаче. Не съм изненадан — дланта й е оставила червен отпечатък върху пълната детска ръчичка.
— Лошо, лошо момче!
— Стана случайно — казвам аз, притеснен, че ще го удари отново.
За миг ми минава мисълта, че може да удари мен вместо него. След това изведнъж настроението й се оправя точно толкова бързо, колкото се е развалило.
— Винаги прави така — казва тя и хвърля скъсания венец настрани.
Вдига племенника си и го гушва.
— Хайде, Мишел, не плачи. Гретхен не го каза сериозно.
Според мен беше съвсем сериозна, но детето лесно се оставя да бъде убедено. Ревът преминава в хълцане и скоро Мишел отново започва да гука. Гретхен избърсва носа и очите му и целият инцидент е забравен.
— Най-добре да го прибирам вкъщи — заявява тя и се изправя — Ти идваш ли?
Поколебавам се. Предпочитам да остана край езерото, а и трябва да се съобразявам с баща й.
— По-добре да остана тук.
— Защо, да не те е страх от татко? — ухилва се тя.
Не знам как да й отговоря. Баща й вече ме заплаши с пушка и ме изрита надолу по стълбите, така че здравият разум налага да не го провокирам. Но обвинението все пак ме засяга.
— Смятам, че е по-добре да не ме вижда с теб, това е всичко.
Тя се усмихва.
— Не се тревожи. Страда от болки в гърба, затова си ляга следобед. А Жорж си ходи у тях за обяд, така че няма кой да му каже.
Чака ме да тръгна с тях. Нямам особен избор, така че хвърлям последен поглед към езерото и тромаво се изправям на крака. Докато минаваме през гората, Гретхен върви бавно, за да не изоставам. Носи бебето на хълбока си, а под светлосинята рокля краката й са дълги и загорели от слънцето. Джапанките й шляпат по черния път и влизат в странен ритъм със стърженето на патерицата. В късния следобед цари пълна тишина. Тя се усеща още по-силно, когато наближаваме статуите, каменните фигури ми напомнят за тишината на църква.
— Какво правят тук тези? — питам и спирам, за да си поема дъх.
Гретхен едва поглежда към тях.
— Татко ще ги продаде. Започна да ги събира преди много години. Ще се изненадаш, какво може да се открие в градините на старите имения.
— Искаш да кажеш, че ги е откраднал?
— Разбира се, че не! Татко не е крадец! — сопва се тя. — Това са просто стари статуи и местата, от които ги взе, бяха съвсем празни. Как може да ги е откраднал, след като там не живее никой?
Съмнявам се, че собствениците гледат на нещата по същия начин, но вече ядосах Гретхен достатъчно за един следобед. А и ходенето ме измори повече, отколкото очаквах. Кучето тича пред нас, когато излизаме от гората и тръгваме през изсъхналите лозя. Слънцето все още припича, но е по-ниско над хоризонта, така че сенките ни се простират пред нас като дълги, източени гиганти. Вървя тежко до нея с наведена глава. Прекалено съм уморен, за да говоря. Докато стигнем до плевнята, целият лепна от пот, а мускулите на краката ми треперят от умора.
Когато спираме до вратата, Гретхен пъхва косата си зад ухото, несъзнателно повтаряйки жеста на сестра си.
— Целият си потен — казва тя с усмивка и трапчинките отново се появяват. — Трябва да се упражняваш с патерицата повече. Повечето следобеди водя Мишел на разходка. Ако искаш, утре пак можем да се срещнем край езерото.
— Няма да мога да дойда — казвам й аз. — Тръгвам си утре сутринта.
Произнасяйки го, решението ми става по-истинско. Самата мисъл е като скок от високо в празното пространство.
Гретхен впива поглед в мен.
— Не можеш да си тръгнеш! Ами кракът ти?
— Ще се оправя някак.
Лицето й добива сурово изражение.
— Матилде е виновна, нали?