— Матилде ли? Разбира се, че не.
— Винаги проваля всичко. Мразя я!
Неочакваната злоба в гласа й ме сварва неподготвен.
— Няма нищо общо с Матилде. Просто трябва да тръгвам, това е.
— Добре. Тръгвай си тогава.
Тя се отдалечава и ме оставя сам. Въздъхвам и поглеждам към тъмната плевня. Почивам си още малко и след това започвам дългото мъчително изкачване към таванското помещение.
Следващите няколко часа прекарвам в сън и когато се събуждам, установявам, че слънцето вече не пече вътре. Все още е топло и задушно, но светлината е по-слаба — като по здрач, а това означава, че вече е късно. Поглеждам часовника си и виждам, че минава осем. Все още не съм получил вечеря. Чудя се дали закъснява, или съм ядосал Арно или Гретхен до такава степен, че изобщо няма да получа храна.
И без това не съм сигурен, че бих могъл да ям.
Слизам долу и се измивам на крана. Ледената вода ме оставя без дъх, но ме кара да се чувствам малко по-добре. След това сядам пред плевнята и започвам да наблюдавам слънцето, което бавно се спуска на запад. Паля цигара и в този момент то се скрива зад гората от кестени. Това е последната ми цигара, но утре първата ми задача ще е да намеря някой супермаркет или павилион за цигари. След това…
Нямам никаква представа какво ще стане след това.
Изпушил съм цигарата почти до филтъра, когато чувам нечии стъпки да прекосяват двора. Матилде се появява и с изненада виждам, че върху таблата, която носи, има бутилка вино, както и чиния с ядене, от което се вдига пара.
Опитвам се с мъка да се изправя на крака.
— Не ставай — казва тя и оставя таблата до мен. — Съжалявам, че вечерята закъсня. Мишел има колики и не мога да го успокоя.
Макар да си казвах, че това не ме засяга, сега се радвам, че причината за закъснението е толкова обикновена. Макар че Мишел вероятно е на друго мнение.
— Мирише страхотно — казвам й аз.
И наистина е така — свинско с кестени, задушени картофи и зелена салата. Жалко, че не съм гладен.
— Реших, че може би ще искаш да пийнеш малко вино тази вечер. От нашето е, но не е толкова лошо с храната.
— Какъв е поводът?
Питам се дали така не отбелязваме заминаването ми.
— Няма специален повод. Просто малко вино.
Налива тъмната течност до средата на водната чаша.
— Все още ли възнамеряваш да си тръгнеш утре?
Не знам какво й е казала Гретхен. Може би нищо и в момента само се лаская.
— Да.
— Какви са плановете ти?
— Нищо конкретно.
Не звучи чак толкова зле, когато го казвам. Матилде подпъхва косата си зад ухото.
— Винаги можеш да останеш тук. Имаме нужда от помощ във фермата.
Думите й са толкова далеч от всичко, което очаквах, че за момент не разбирам смисъла им.
— Моля?
— Ако не се налага да тръгнеш веднага, тук има достатъчно работа за вършене. В случай че предложението те интересува.
— Да не би да ми предлагаш работа?
— Тук сме само ние тримата, ако изключим Жорж. Още работна ръка няма да ни е излишна, а и Гретхен ми каза, че имаш опит като строител.
Отново вдига ръка и подпъхва косата си.
— Сигурно си видял в какво състояние е къщата. Стените спешно се нуждаят от ремонт.
— Работил съм в строителството, но това е друго. Защо просто не извикате някой местен майстор?
— Не можем да си го позволим — отговаря тя прямо. — Няма да можем да ти плащаме много, но ще живееш при нас без пари. Ще получаваш храна. И не очакваме от теб да започнеш веднага. Можеш да изчакаш, докато възвърнеш силите си, а и след това сам ще определяш темпото си на работа. Можеш да правиш каквото си поискаш.
Прокарвам ръка през лицето си, опитвам се да разсъждавам.
— Ами баща ти?
— Не се тревожи за него.
Лесно е да се каже.
— Той знае за предложението ти, нали?
Сивите й очи са абсолютно непроницаеми.
— Нямаше да ти предложа, ако не беше така. Баща ми е много упорит човек, но е реалист. Работата трябва да се свърши и след като съдбата те изпрати при нас… Би било добре за всички ни.
Съдбата. Значи капаните на баща й нямат нищо общо.
— Не знам…
— Не е необходимо да вземаш решение веднага. Спокойно. Исках само да знаеш, че не се налага да заминеш още утре.
С лекота се изправя на крака. В тъмнината изражението на лицето й е строго и още по-неразгадаемо отпреди.