— Лека нощ. Ще се видим утре сутринта.
Гледам я, докато се скрива зад ъгъла на плевнята. Слисан от случилото се, отпивам от виното и правя гримаса.
— Господи…
Това вино няма да спечели нито една награда, но е силно. Рискувам и отпивам още една глътка, опитвам се да събера мислите си. Изведнъж всичко се променя. Само ще си търся белята, ако си тръгна оттук, без да знам къде отивам и какво ще правя, но досега смятах, че нямам друг избор. Сега вече имам и може би малко спокойствие и възможност да дойда на себе си не са чак толкова лошо нещо. Оставането ми няма да разреши нищо, но ще ми даде време да помисля. Или поне ще даде време на крака ми да заздравее, преди да се наложи да взема важно решение.
Бог ми е свидетел, че последното нещо, от което имам нужда в момента, е да прибързвам.
Слънцето почти е залязло, на хоризонта е останал последният му златен отблясък. Набучвам на вилицата парче свинско. Има силен вкус като на дивеч, сготвено е с чесън и е толкова крехко, че се топи в устата. Отпивам отново от виното и доливам чашата си. Матилде е права — по-добро е с храна, макар че това не е особен комплимент. Въпреки това алкохолът и силните подправки приятно замайват главата ми.
В един момент осъзнавам, че мрачното настроение, което ме потискаше, е изчезнало. Наливам си още една чаша и погледът ми започва да се рее отвъд гората към далечните поля. Единственият шум в нощта е песента на щурците. Няма нито коли, нито хора. Цари абсолютно спокойствие.
Идеалното място за криене.
Лондон
Отиваме в Брайтън с парите, които Клоуи получава за една картина. Купувачът е куратор, който скоро ще открие галерия в Нотинг Хил. Взел е за себе си картина — абстрактна смесица от различни нюанси на синьо и лилаво, която лично аз намирам за твърде мрачна, и е поръчал още шест платна, които да изложи при откриването на галерията.
— Нещата започват да се случват! — крещи радостно Клоуи след телефонния си разговор с него. Хвърля се към мен и ме обгръща с ръце и крака. — Най-после всичко се подрежда!
Вечерта празнуваме в „Домино“. Клоуи е намерила някой да я замества, а Пол, управителят, ни дава шампанското на по-ниска цена.
— Стиснато копеле! — негодува Ясмин. — Нищо нямаше да му стане, ако пиенето беше за сметка на заведението.
Клоуи е в еуфория и без да е пила алкохол, прелива от вълнение и крои планове.
— Господи, не мога да повярвам! Той има връзки в Париж и Ню Йорк и колегите му ще дойдат за откриването! А и художественият критик на „Дейли мейл“ ще присъства!
— Не знаех, че „Дейли мейл“ има художествен критик — мърмори Джез.
Ясмин го сръчква с лакът и го поглежда многозначително.
Клоуи или не го чува, или думите му изобщо не я интересуват. Поглъща шампанското като вода.
— Господи, най-после ще мога да напусна това място! Ще се отдам изцяло на рисуването и няма да се занимавам с никакви рекламни агенции.
Приносът на Калъм към партито е грам кокаин. Седнали сме в затъмнено сепаре, той поставя кокаина върху корицата на едно списание и го разделя на линии с ръба на кредитната си карта.
— Какво, по дяволите, правиш? — изсъсква Ясмин.
— Няма проблем, просто малко да дръпнем. Никой няма да ни види. Шон, искаш ли?
— Не, благодаря.
Никога не съм вземал кокаин. Доколкото знам, Клоуи също, затова очаквам и тя да откаже, но за мое най-голямо учудване, тя приема.
— Сигурна ли си? — питам я аз.
— Защо не? Нали все пак празнуваме?
— Клоуи — предупреждава я Ясмин.
— Всичко е наред, не се безпокой — отвръща тя и приема предложението на Калъм за още една линия.
Ясмин се навежда към мен, докато си наливам още шампанско.
— Не й позволявай да взема повече.
— Нека се забавлява — отвръщам. Много харесвам Ясмин, но понякога е прекалено скована. — Какво толкова? Заслужила си го е.
— И какво ще стане, ако нещата се провалят. Тя не се справя особено добре с разочарованията.
— Ооо, хайде, Ясмин! Отпусни се!
Тя ми се мръщи ядосано.
— Наистина ли си толкова глупав?
Поглеждам я, объркан и обиден, но тя бутва стола си назад и се отдалечава. Май някой завижда, казвам си аз.
Идеята да отидем в Брайтън е на Клоуи. В седмицата преди откриването на галерията тя е толкова нервна, че е изгризала ноктите си до кръв. Рисува по цял ден, буквално до последния момент, когато на бегом се изнася от апартамента, за да поеме смяната си в „Домино“.