Като по сигнал откъм кочината изведнъж се чува силен шум. Гретхен се обръща нататък.
— Чул ни е.
За секунда си мисля, че има предвид Арно, след това разбирам, че говори за нереза. Под навеса настъпва някакво раздвижване и сенките започват да се местят. Показва се върхът на зурла. Гретхен взема шепа пръст и я хвърля върху ламаринения покрив, който изтрещява силно от удара.
— Прасе! Излез навън, прасе!
Нищо чудно, че има лош характер, мисля си аз. Следва нова шепа пръст. Отвътре се чува сърдито грухтене и след това нерезът се показва навън.
Още по-огромен е от свинете. И по-грозен. Малките му бивни стърчат от долната челюст, ушите му, с големината на листа от лапад, се веят пред муцуната, докато той върти късогледите си очички и се опитва да види къде сме. След това се спуска към нас.
— Господи! — възкликвам аз и отскачам назад, когато нерезът се блъска с все сила в оградата.
Патерицата ми се подхлъзва и аз се стоварвам тежко върху засъхнала буца кал на земята. Опитвам се да наместя патерицата си, докато оградата отново се разтърсва. Гретхен изобщо не помръдва. Намерила е една дълга пръчка и когато нерезът се хвърли към оградата, го мушка с нея.
— Хайде, прасе! Прасе! Хайде!
Нерезът квичи от яд. Шпаньолът също създава суматоха наоколо. Всеки път, когато Гретхен удари прасето по гърба, от удара се чува тъп, плътен звук, но огромното туловище остава абсолютно незасегнато.
— На твое място не бих правил това — казвам й аз.
— Само го дразня.
— Според мен той не разбира от шеги.
Нерезът се хвърля към оградата, опитвайки се да достигне лаещото куче, тя скърца и се тресе от ударите. Нищо чудно, че на Жорж му се налага да я поправя.
— Хайде, остави го намира.
Гретхен ме поглежда високомерно, запъхтяла се е.
— Какво ти влиза в работата? Прасето не е твое.
— Не е, но не мисля, че баща ти би искал да налагаш любимия му нерез.
Поглежда ме, все още стиска пръчката в ръка. За момент ми минава през ума, че може да я използва срещу мен, но точно тогава на поляната се появява стар ръждясал ситроен. Спира близо до кочините и от него слиза Жорж. Изправен не изглежда много по-висок, отколкото докато седеше в колата. Лицето му е строго и по него е изписано неодобрение, докато се приближава към нас.
Оглежда нереза, който все още се блъска в оградата. Този път ме удостоява с бегъл поглед, преди да се обърне към Гретхен.
— Какво става тук?
Тя гледа мрачно в земята.
— Нищо.
— Тогава защо нерезът е ядосан? Какво прави до оградата му това куче?
Гретхен свива рамене:
— Само си играе.
Той свива сърдито уста.
— Не трябва да водиш кучето тук.
— Не сме го водили. То само дойде.
Жорж само я поглежда. Никак не ми е приятно, че ме забърква в лъжите си, но не възразявам. Не че мъжът изобщо проявява какъвто и да било интерес към мен.
— Не трябва да водиш кучето тук — повтаря той.
Минава покрай нас и отива към кочината. Нерезът се опитва да го ухапе, когато протяга ръка през оградата, но после утихва и му позволява да го погали по главата. Чувам, че му говори нещо успокояващо, но не мога да разбера думите.
Гретхен прави физиономия зад гърба му.
— Хайде, не трябва да тревожим безценните прасета на Жорж.
Удря ядосано с пръчката, докато си тръгваме от поляната.
— Той е такава бабичка. Единственото, от което се интересува, са глупавите прасета. Дори мирише като тях, не забеляза ли?
— Не мисля.
Забелязах, но не искам да заставам на нейна страна. Поначало идването тук не беше добра идея и сега единственото, което искам, е да са върнем, преди Арно да ни е видял заедно.
— Това е от оцета, който втрива в четината им — продължава разсеяно тя. — Казва, че така кожата им издържа по-добре на слънцето, но и той започва да вони отвратително като тях.
И не е само Жорж. Когато стигаме до плевнята, става ясно, че нещо от прасетата е дошло с нас чак дотук.
— Каква е тази миризма? — пита Гретхен и сбърчва нос.
Поглеждам калните петна по дънките и по ръцете си.
— Страхотно…
— Вониш по-отвратително и от Жорж! — смее се тя и се отдръпва от мен.
Права е, но поне миризмата я кара да не се мотае повече наоколо. Изчаквам, докато изчезне обратно по пътя към къщата, и след това свалям фланелката си. Правя гримаса и влизам в плевнята, за да се почистя.