Спирам, без много-много да му мисля.
Градчето се е посъбудило, докато купувах строителните материали. Сядам в едно от кафенетата около площада и се наслаждавам на усещането за свобода. Закачам бастуна на ръба на металната маса и тя започва леко да се клати по неравните плочи на тротоара. След няколко минути идва келнер с бележник в ръка.
— Кафе и кроасан.
Облягам се назад, нямам нищо против да почакам. Улицата все още е мокра след сутрешното миене. Водата се стича на капки по алуминиевите крака на столовете. Във въздуха се долавя свежестта на ранната утрин, знам, че след час от нея няма да има и помен. Доволен, че съм уловил момента, поглеждам към тесния път, който разделя магазините от градския площад. Пищно украсеният фонтан е най-голямата забележителност тук и подсказва за богатството на града от предвоенните години. Шумът от ударите на металните топки, който достига до мен откъм игрището за петанк, заглушава шума от двигателя на някой случайно минал мотор или кола. Към двамата възрастни играчи се е присъединил и трети, също толкова грохнал като тях, но засега само наблюдава. И тримата носят на главите си каскети или барети и са облекли пуловери без ръкави, въпреки предстоящата жега. Смеят се и пушат, възкликват при всеки несполучлив удар и се тупат по гърбовете при успех.
Един от тях забелязва, че ги гледам, и фамилиарно вдига ръка за поздрав. Кимвам в отговор, колкото и да е странно, става ми приятно от този приятелски жест.
Седмици наред закуската ми се състоеше единствено от яйца, затова сега кроасанът ми се вижда много вкусен. Кафето е гъсто и тъмно, с малко кафява пяна отгоре. Храня се съвсем бавно, докато в чинията остават само трохи. Отпускам се назад с въздишка, поръчвам си още едно кафе и паля цигара.
Двама млади мъже минават покрай мен, докато пуша. И двамата са около двайсетгодишни, с дънки и маратонки на краката. Не им обръщам никакво внимание, докато не усещам, че е единият от тях е вторачил поглед в мен. Обръща се, когато вдигам поглед, но неприятното чувство нараства, защото забелязвам, че отново гледат към мен, докато завиват покрай площада.
Казвам си, че не е станало нищо особено. Просто съм непознато лице в малък град, а и червената коса веднага издава, че съм чужденец. Но това разваля настроението ми и когато виждам наблизо да паркира жълт фолксваген костенурка, решавам, че повече не ми се стои в това кафене. Оставям парите в чинията и отивам в магазина за цигари отсреща, за да попълня запасите си. Наблизо има пекарна и когато излизам на улицата, ароматът на прясно изпечени кроасани е толкова силен, че не мога да му устоя. Зад тезгяха, отделен с високо стъкло, стои едра жена с леко кривогледи очи. Но когато обслужва една възрастна клиентка и се обръща към мен, усмивката й е топла като току-що изпечен хляб.
— Шест кроасана, моля.
Тя взема кифличките с форма на полумесец от тавата зад гърба си и ги подрежда в хартиен плик. Плащам за тях от собствените си пари. Предполагам, че Матилде и Гретхен ще оценят промяната, сигурно и на тях яйцата са им омръзнали не по-малко, отколкото на мен. Арно може и сам да си купи кроасани.
— Говорите като чужденец — казва жената и ми подава рестото.
Започва да ми става неприятно, макар че коментарът й е съвсем безобиден.
— Англичанин съм.
— Някъде наблизо ли сте отседнали?
— Само минавам оттук — отговарям и излизам, преди да успее да ми зададе следващ въпрос.
Време е да си ходя. Минавам напряко през площада, за да стигна до паркирания микробус. Сега и тримата възрастни мъже играят на петанк, държат сребристите топки с обратен захват и ги хвърлят, извивайки китки от долу нагоре. Земята е суха и топките почти не се търкалят по песъчливата почва. Един от играчите, новодошлият, успява да удари друга топка и да я измести встрани от дървеното топче. Следват смях и възражения. Наблюдавам ги и изобщо не чувам стъпките зад гърба ми, докато някой не извиква:
— Ей, чакай малко!
Обръщам се. Трима мъже прекосяват площада и се запътват към мен. Двама от тях са същите, които преди малко минаха край масата ми. Третият също ми е познат и стомахът ми се свива, когато се сещам кой е.
Онзи нахаканият от бара до бензиностанцията.