— Той работи за Арно. Няма право да идва тук.
— А ти имаш, така ли?
Брадясалото лице на мъжа става все по-мрачно.
— Добре — продължава той, — щом толкова искате да набиете някого, можете да започнете с мен.
— Жан-Клод…
— Какво чакате?
Той разперва ръце, изглежда толкова здрав, сякаш може да прекърши и тримата едновременно.
— Хайде, смелчаци, чакам ви!
Дидие свежда поглед към краката си.
— Какво, отказвате ли се? Май вече не ви е до бой? — Мъжът поклаща глава с отвращение. — Хайде, разкарайте се!
Те не помръдват от местата си.
— Казах ви да се махате оттук!
Тримата неохотно си тръгват. Дидие спира и насочва пръст към мен.
— Още не съм свършил с теб.
Мъжът ги гледа известно време как се отдалечават и след това се обръща към мен:
— Добре ли си?
Кимвам, но трябва да се облегна на фонтана, за да прикрия треперенето си. Бузата ми гори от удара на Дидие и стомахът ме свива, но нищо сериозно.
Вдигам ръка за поздрав към възрастния играч на петанк, който отново се връща към играта, вземам бастуна от земята и се изправям, за да застана пред човека, който току-що ме спаси. Разбирам защо нападателите ми се оттеглиха. Мъжът не е особено висок, но е здрав като скала, а големите му ръце са покрити с толкова много мазоли, че сякаш е невъзможно да прокървят.
— Благодаря — казвам аз.
— За нищо. Аз би трябвало да ти се извиня — отговаря той и поклаща глава с отвращение. — Дидие ми е братовчед. Когато той прецака нещо, винаги се отразява на цялото семейство.
— Въпреки това оценявам жеста.
Вдигам мокрия плик с кроасаните от фонтана. Водата се стича от подгизналите сладкиши, докато ги изхвърлям в кошчето за боклук.
— Какъв му е проблемът с Арно?
Едрият мъж поглежда към гащеризона ми. Струва ми се, че полага усилие да не го прави.
— По къщата ли работиш?
Кимвам.
— Дойдох за строителни материали.
Забелязах, че отбягва въпроса ми. За пръв път ми хрумва, че ако съм прав и това е бащата на Мишел, ще означава, че сега върша неговата работа. Но следващите му думи изключват тази възможност.
— Трябва да съм те изпуснал. Аз съм управителят на магазина за строителни материали.
Погледът му отново се спира върху гащеризона, който съм облякъл.
— Как се озова при Арно?
— Пътувах на стоп и нараних крака си в тяхната гора. Матилде го закърпи.
— Май преди каза, че си стъпил на пирон?
Сега е мой ред да отбягна въпроса му. Не искам да го лъжа, но и не искам да предизвиквам още неприятности.
— Защо всички толкова мразят Арно? Какво е направил? — питам аз.
Лицето на Жан-Клод добива мрачно изражение.
— Нищо, което да те засяга.
— Дидие не мисли така.
— Дидие е глупак. Но ако искаш съвета ми, стой далеч от този град. Или по-добре си намери работа някъде другаде.
— Защо? Хайде, не ме оставяй да гадая — казвам аз, но той понечва да си тръгне.
Виждам как в продължение на секунда-две се раздира от колебания. Търка брадата си, очевидно обмисля нещо. След това поклаща глава, жестът е насочен повече към самия него, отколкото към мен.
— Кажи на Матилде, че Жан-Клод пита как е племенникът му.
Тръгва си от площада и ме оставя сам до фонтана.
11
Под лъчите на палещото слънце засъхващият хоросан мирише като прясно изпечен хляб. Забърквам пясъка и цимента в едно метално корито, след това занасям пълната кофа горе на скелето. Поставям малко от сместа върху една квадратна дъска, широка около трийсет сантиметра, която намерих в килера, и после с помощта на мистрията попълвам празнините около камъните.
Фугирането на стената става бавно, но колкото и да е странно, ми действа успокояващо. Има нещо много приятно в мекото свистене, което мистрията издава, когато прокарвам плоския й край по мокрия хоросан, за да го изравня. Ремонтирам стената метър по метър. Поставям обратно всеки разхлабен камък, когато стигна до него, първо го вкарвам на мястото му и после го зазиждам отстрани, така че да не се различава от останалите. В дните след посещението ми в града горната част на къщата започва да придобива все по-цялостен и завършен вид, вече не прилича на развалина, готова да рухне. Всяка вечер, когато приключа работа, вдигам поглед нагоре и изпитвам удовлетворение от постигнатото. Отдавна не съм вършил нищо съзидателно.