Готов съм да получа отказ и ако Арно е там, най-вероятно ще стане точно така. Но откъм кухнята не се чува възражение. Матилде само поглежда изцапаното ми с масло тяло и отстъпва навътре.
— Влез.
В кухнята мирише на готвено. Тенджерите врат на печката, но вътре няма никой друг, освен Матилде.
— Къде са останалите?
— Баща ми е с Жорж, а Гретхен изведе Мишел на разходка. Отново му растат зъби. Банята е насам.
Минаваме през вратата в задната част на кухнята и влизаме в мрачен вестибюл, по това време на деня тук не влиза естествена светлина, а и лампата не е запалена. Стълбите са стръмни и тесни, потъмнели месингови пръчки захващат на място износения килим. Следвам я нагоре по стълбите, придържам се за боядисаните перила и свеждам очи, за да гледам стъпалата, а не краката на Матилде.
За първи път влизам в друго помещение на къщата, освен в кухнята. Чувствам се странно. Всичко вътре е старо и износено, но чисто. Стълбите водят към дълъг коридор, който се простира и в двете посоки. От двете му страни има врати, всички са затворени. Предполагам, че една от стаите вляво е празната спалня, която виждам от скелето. Но не съм сигурен точно коя е, а и няма начин да разбера какво има зад всяка врата.
Матилде върви по коридора и отваря вратата в дъното.
— Ето тук.
Банята е толкова огромна, че старата вана и умивалникът направо се губят в нея. Подът е покрит с голи дъски и само пред ваната има едно малко чердже. Помещението е светло и просторно, макар че вече е късно и слънцето се е изместило и не влиза в единствения прозорец.
— Първо трябва да пуснеш топлата вода и след това да я разредиш със студена — казва ми тя. — Тръбите не работят както трябва, ако се опиташ да пуснеш и двете едновременно. Внимавай, водата става много вряла.
Подпъхва косата зад ухото си и отбягва погледа ми.
— Ще ти трябва чиста кърпа.
— Няма нужда.
— Не е проблем.
Излиза и тихо затваря вратата след себе си. Може и да се въобразявам, но ми се струва, че в нея е настъпила едва забележима промяна, след като й предадох съобщението от Жан-Клод. Държи се леко резервирано към мен. Това не ме изненадва. Бог ми е свидетел, и аз не бих искал чужди хора да се занимават с личния ми живот. Но въпреки това съжалявам за промяната.
Ваната е метална и дълбока. Там, където крановете са капали върху олющения емайл, са останали две ръждиви следи. Завъртам крана, той изскърцва и за момент не се случва нищо, след това започва да се тресе и от него се разнася звук, който прилича на стон, изтръгнал се сякаш от сърцето на къщата. След това се появява струя вода, която изведнъж става много силна. Поставям запушалката на ваната, водата наистина е вряла, както Матилде ме предупреди.
Банята бързо се изпълва с пара. Завъртам крана и металът изгаря пръстите ми. Затварям го колкото е възможно по-бързо и пускам студената вода. Въпреки че ваната е дълбока, се налага да напълня две трети от нея, преди водата да стане поносимо топла.
Отивам да заключа вратата, не искам Арно или — не дай боже — Гретхен, да влезе. Но макар че има дупки от липсващо резе, се оказва, че вратата не може да се заключи. Не ми остава друго, освен да се надявам Матилде да не позволи да ме безпокоят. Събличам се и влизам във ваната. Горещината попива в уморените ми мускули и стави. Опирам ранения си крак встрани, за да не намокря превръзката, плъзвам се надолу и се потапям във водата до шия.
Истинско блаженство.
Започвам да се унасям, когато някой почуква на вратата. Чувам приглушения глас на Матилде.
— Донесох ти кърпа.
Сядам във ваната. По повърхността на водата се е образувала варовикова пяна и тя е станала непрозрачна.
— Можеш да влезеш.
След известно забавяне вратата се отваря. Матилде е преметнала хавлиена кърпа на едната си ръка. Без да поглежда към ваната, тя я поставя върху стария стол с извити крака, който стои до стената.
— Тук можеш ли да я стигнеш?
— Да, няма проблем.
И двамата изпитваме неудобство. Тя се обръща, за да си тръгне.
— Мислех да сваля превръзката — казвам аз. — Да измия раната.
— Добре.
Поглежда към наранения ми крак, който се поклаща извън ваната. Чакам, знам какво ще последва.
— Дай — казва тя. — Аз ще я сваля.
Матилде сяда на ръба на ваната, а аз вдигам крака си, за да може да свали превръзката. Единственият шум, който се чува, е лекото шумолене на памучната превръзка и стичащите се от време на време капки от крана. Голият ми крак е бял и слаб, изглежда ми непознат, като че ли е на чужд човек. Раните, причинени от капана, са се затворили, приличат на нацупени устни с корички върху тях. Все още изглеждат много грозно, но поне вече не са възпалени. Отдавна не вземам антибиотик и последното болкоуспокояващо хапче, което изпих, беше заради махмурлука.