— Питай го дали би искал аперитив — нарежда й Матилде.
— Знам, точно това щях да направя — отговаря тя рязко и се обръща неловко към мен. — Искаш ли аперитив?
— Не е лоша идея.
Ще трябва да пийна нещо, за да мога да издържа до края на вечерта — и без това вече съм твърде нервен. Очаквам Гретхен да ми каже какво предлага, но вместо това тя се обръща въпросително към сестра си. Матилде не отделя поглед от тенджерите.
— Има пастис4.
Чакам, но изглежда, това е всичко.
— Звучи добре.
Арно влиза точно в момента, в който тя вади бутилката от шкафа. Носи на ръце Мишел, който изглежда сънлив и раздразнителен.
— Какво е това? — пита той, когато я вижда.
Гретхен спира с ръка на капачката.
— Матилде каза да му сипя аперитив.
Арно за първи път поглежда към мен. Сигурен съм, че ще й каже да прибере бутилката, но той само свива рамене.
— Щом иска да се трови с това, негова си работа.
Гретхен сипва доста голяма доза в една малка чаша и пълни друга с вода. Поставя и двете на масата пред мен. Благодаря й с усмивка и наливам малко вода в прозрачната кехлибарена течност. Образува се облак и съдържанието на чашата се замъглява. Отпивам и усещам как алкохолът затопля гърлото ми.
Арно ме наблюдава, докато оставям чашата на масата.
— Истинска отрова — повтаря той.
Вдигам чашата като за тост, правя го с насмешка. Не знам дали е отрова, или не, но вкусът е по-добър от този на неговото вино. Мишел започва раздразнено да се върти. Арно го подхвърля нагоре-надолу.
— Хей, хей, не прави така, ясно?
— Би трябвало вече да е в леглото — казва Матилде и вдига поглед от тенджерата, в която бърка нещо.
— Не искаше да си ляга.
— Уморен е, ако го сложиш в леглото, той…
— Казах, че не искаше да си ляга.
Изведнъж настъпва тишина. Единственият звук, който се чува в кухнята, идва откъм врящата тенджера. Матилде остава с наведена глава. Бузите й може и да са се зачервили от горещината на печката, но преди малко не бяха червени. Арно я поглежда настойчиво и след това подава Мишел на Гретхен.
— Вземи го. Трябва да го преоблечеш.
— Но, татко…
— Прави каквото ти казвам.
Матилде оставя лъжицата.
— Аз ще го взема.
— Ти готвиш. Гретхен може да го направи.
— Предпочитам…
Арно вдига пръст и й дава знак да замълчи, след това насочва пръста си към нея като цев на пушка, държи го така, докато тя навежда глава и се връща обратно към тенджерата. След това прави знак на Гретхен.
— Отивай.
Гретхен изхвърча от кухнята с детето. Арно бавно отива до печката и подушва врящите тенджери. Взема лъжицата от ръката на Матилде и опитва соса.
— Още пипер.
Тя послушно слага още пипер, а той сяда до масата, като се отпуска на стола с въздишка, която повече прилича на грухтене. Разбира се, на неговия стол.
— Виждам, че горната част на къщата е почти готова — казва той, след като се е настанил.
Отпивам глътка пастис.
— Почти.
— Колко смяташ, че ще ти отнеме да довършиш останалото?
Оставям чашата на масата. Не искам да мисля за бъдещето.
— От тази стена ли? Не знам. Може би няколко седмици. Защо?
— Просто искам да знам.
Докато говорим, Матилде отмества тенджерата от котлона и тихо се измъква навън. Дори и да го е забелязал, Арно не възразява. Взема отворената бутилка вино, която стои на масата, и си налива една чаша. Отпива и прави гримаса. До бутилката има кошничка с хляб. Отчупва парче и започва да го дъвче, докато пие.
Седим на масата мълчаливо, единственият звук идва откъм врящите гозби. Все още не знам защо съм поканен. Предположих, че е защото го покрих пред полицията, но сега започвам да подозирам, че има и друга причина. Арно не си пада по благодарностите.
Гретхен се връща в кухнята. Без да се суети, отива право при печката и връща тенджерата на котлона. Арно дори не я поглежда. Или не е забелязал тайното споразумение между дъщерите си, или предпочита да се прави, че не вижда. Въпреки напрежението между тях Матилде и Гретхен очевидно могат да се съюзяват при нужда.
Довършвам пастиса. Арно вижда празната чаша и плъзва към мен бутилката с вино.