— Какво те кара да мислиш, че Арно знае нещо? — питам, но далече не съм сигурен, че искам да науча отговора.
Жан-Клод попива с парче хляб мазнината от омлета си. Разговорът за брат му явно не влияе на апетита му.
— Онова пътуване беше свързано с един от проектите, които бяха замислили с Арно. Не знам точно за какво става дума, защото Луи не обичаше да издава плановете си предварително, но знам, че Арно беше замесен. А и историята на Арно никак не се връзва. Каза ли ти, че Луи е предложил брак на Матилде, защото е забременяла от него?
Кимвам неохотно, все още не ми се иска да издавам прекалено много информация.
— С цялото ми уважение към Матилде, защото тя е добра жена, това са пълни глупости. Познавам много добре брат си и знам, че не е човек, който би искал да се ожени. Бих могъл да приема повечето от нещата, които чух, но идеята, че изведнъж ще постъпи почтено и ще предложи брак на Матилде? Няма как да стане. Луи винаги е поставял собствените си интереси на първо място. Ако имаше намерение да напусне града, защото някое момиче е забременяло от него, щеше да го направи преди много години.
— Може би е искал да се докопа до фермата — казвам аз, повтаряйки думите на Арно.
Със закъснение си спомням, че бях решил да запазя мълчание.
Жан-Клод се усмихва горчиво.
— Да бе, защото фермата е златна мина. Виж, единственото, което Луи искаше, беше да сваля жените наоколо и да печели пари — колкото по-лесно, толкова по-добре. Никога не е мечтал да притежава ферма, особено такава западнала и затънала до гуша в ипотеки. Ако Арно не беше такова самолюбиво копеле, щеше да разбере, че никой нормален човек не би искал да има нещо общо с фермата му.
— Но тогава защо му е да лъже?
— Точно това е въпросът — Жан-Клод спира за малко и продължава да дъвче омлета си. — Може би иска да накара хората да мислят, че Луи е още по-голямо лайно, отколкото е в действителност, и е измислил тази история, за да обясни защо Луи не се връща. Не знам, а и Арно отказва да говори по въпроса.
— Ти опита ли се да говориш с него?
— Разбира се, че се опитах. Наговори какви ли не неща за Луи и ме предупреди да не ги безпокоя повече — казва той и изражението му помръква. — Мишел е моя кръв и плът, но Арно не ми позволява дори да видя племенника си. Държи всички погребани там. Що за живот е това за едно дете? Или за дъщерите му, ако щеш. Винаги се е опитвал да ги държи изкъсо, особено Гретхен. Не че го обвинявам, когато става въпрос за нея. Половината момчета от града по едно или друго време са се навъртали наоколо й. Понякога си мисля…
— Какво? — питам аз, когато той не довършва мисълта си.
Но той само поклаща глава.
— Няма значение. Това, което искам да кажа, е, че след като Луи изчезна, Арно напълно отряза всички връзки между фермата и града. Защо му е да го прави, ако няма какво да крие?
— Може би заради хора като Дидие.
Нямам никакво намерение да защитавам Арно, но ситуацията има и друга страна, освен тази, за която говори Жан-Клод. Той дояжда омлета и избърсва устата си с хартиена салфетка.
— Възможно е. Не се опитвам да оправдая Дидие, но Арно се държи така, сякаш е под обсада. Винаги е бил недружелюбен, но да наслага бодлива тел и капани? И моля те, не обиждай и двама ни, като продължаваш да се преструваш, че е било инцидент — заявява той и поглежда крака ми. — Всъщност преди изобщо не вярвах на слуховете за капаните, но боже господи! Как можеш да останеш там след нещо подобно?
Изглежда истински озадачен, но това е врата, която нямам намерение да отварям.
— Все още не разбирам какво очакваш от мен.
— Както казах, Арно знае повече, отколкото казва, иначе защо му е да измисля тази глупава история? Ти живееш във фермата, можеш да се огледаш наоколо, да поразпиташ. Може би Жорж знае нещо, което не е споделял с никого. Разбери какво крие Арно.
С други думи, иска да шпионирам. Но едно от изреченията му е задвижило в главата ми неприятна поредица мисли. Държи ги всички погребани там. В съзнанието ми се появява образът на ронещата се бетонова площадка в плевнята. Избутвам настрани както тази мисъл, така и чинията, почти не съм докоснал храната.
— Щом си толкова убеден, че лъже, защо не отидеш в полицията?
— Мислиш ли, че не съм го направил? Пробвах в местното полицейско управление, отидох и в Националната полицията в Лион, но нямаше никаква ползва. Не искат и да чуят, докато не получат доказателства. Казват, че Луи е възрастен човек и може да прави каквото си иска.