Сега имам усещането, че съм купил прекалено много.
Докато разтоварвам микробуса, усещам как в мен се надига все по-голямо нетърпение. В началото не знам каква е причината, но после малко пясък се разпръсква по пода и тогава правя връзката. Няма причина разговорът с Жан-Клод да ме тревожи, не и сега, когато знам, че Луи е изчезнал, докато е бил в Лион.
Но не мога да спра да мисля за парчето плат в бетона.
Почти привършвам с разтоварването на микробуса, когато Матилде излиза от къщата. Носи Мишел на хълбока си.
— Имаше ли някакъв проблем?
— Не, никакъв.
Придръпвам последния чувал с пясък по пода на микробуса.
— Доста се забави.
— Спрях да обядвам.
Гледа ме, докато вдигам чувала, сякаш очаква да продължа.
— Баща ми каза, че тази вечер можеш отново да вечеряш с нас в къщата — казва, когато аз запазвам мълчание.
— Добре.
Минавам покрай нея, притиснал тежкия чувал до тялото си. Влизам в хладния килер и го оставям до другите чували, вече съжалявам, че съм се държал така грубо. Не ми е особено приятно, че трябва да прекарам още една вечер с Арно, но няма смисъл да изкарвам лошото си настроение на Матилде. Ако някой е жертва в тази ситуация, това е тя.
Излизам навън с намерение да й се извиня, но дворът е празен.
Затварям задните врати на микробуса и поглеждам към скелето. Но вече знам, че няма да се кача обратно горе, все още не. Наоколо няма никой, а аз трябва да разбера.
Пресичам бързо двора и тръгвам към плевнята.
Когато стигам до вратата, вече почти тичам. Влизам в помещението, което прилича на пещера, и се доближавам до правоъгълната бетонна площадка. Дълга е между метър и петдесет и метър и осемдесет и широка наполовина.
Достатъчно голяма е, за да побере човешко тяло.
Усещам как в стомаха ми започва да се оформя някакво ужасно чувство. Погребани там. Всичко това е страшно глупаво, мисля си. Ако ще се поддавам на параноята, трябва поне да изчакам да се стъмни. Но не мога да чакам. Поглеждам бързо през рамо, за да се убедя, че на вратата няма никой, и клякам до бетонната площадка. Едва забелязвам ръба на онова, което се подава през цепнатината. Би могло да е какво ли не. Парче парцал или нещо друго.
Тогава защо не провериш какво е?
Клякам, вмъквам пръстите си в цепнатината и успявам да уловя края на парченцето. То е грубо, твърдо и здраво зациментирано. Раздвижвам го напред-назад и циментът около него започва да се рони, пада настрани и парченцето малко по малко се освобождава. Появява се все по-голяма част от него и накрая успявам да го измъкна, а наоколо се посипват ситни камъчета и прах.
Устата ми е пресъхнала, когато се изправям и отивам на светло, за да видя какво държа в ръката си. Парчето е дълго няколко сантиметра, крайчетата му са раздърпани. Има същия прашен цвят като бетона и когато разбирам какво е, избухвам в смях, изпитвам едновременно облекчение и смущение от прекалено развинтената си фантазия. Не е плат, а хартия. Плътна хартия.
Парченце от торба за цимент.
Този следобед оставам да работя до по-късно от обикновено, наваксвам изгубеното време и се опитвам да се освободя от напрежението, което все още изпитвам. Слънцето всеки момент ще се скрие зад дърветата, когато решавам да спра. Докато слизам надолу по стълбата, усещам, че раменете ме болят, а ръцете и краката ми тежат. Замъквам се бавно до плевнята и се измивам с ледената вода от крана. Свалям гащеризона, спомням си още нещо, което Жан-Клод каза, и спирам, за да го подуша. Мирише на мръсотия и пот, но ако има миризма на прасета, не мога да я уловя.
Може би вече не я забелязвам.
Обличам собствените си дрехи и отивам в къщата, за да вечеряме. Вратата е отворена, затова направо влизам в кухнята. Масата вече е подредена за четирима. Сядам на същото място като предишния път. Моето място. Арно също сяда на обичайното си място начело на масата. Отваря бутилка вино и мълчаливо я бутва към мен. Гретхен ми се усмихва, докато помага на Матилде да сервира храната. Явно е излязла от далечното място, на което е била. Двете сядат на масата и започваме да се храним.
Като съвсем нормално семейство.
Лондон
Отивам на срещата само за да направя услуга на Калъм.
— Хайде, защо да не го направим? От много време се опитвам да накарам Илзе да излезем да пийнем нещо, но тя иска да дойде с приятелка. Ще ти хареса, Ники е страхотно момиче.