— Значи си я виждал?
Седим в един бар в квартала на Калъм, препълнена кръчма с телевизор с огромен екран, на който дават различни спортове. Това е неговата представа за спокойно място.
— Ами, не съм, но Илзе казва така — признава той. — Тя е австралийка. Хайде, Шон, това е точно като да паднеш от кон. Ако не се качиш отново на гърба му, ще забравиш да яздиш. И когато най-после отново се озовеш на седлото, пак ще паднеш, а ние не искаме да става така, нали?
— За какво, по дяволите, говориш? — отвръщам аз, но се смея.
— Говоря за това, че трябва да излезеш от къщи и да се забавляваш. Какво можеш да загубиш? Да не дава Господ, можеш дори да си прекараш добре.
— Не знам…
Той се ухилва.
— Значи се разбрахме. Аз ще уредя всичко.
Срещаме се в един бар близо до Лейстър скуеър. Планът е да пийнем по нещо, преди да отидем на ранна прожекция на последния филм на Тарантино. Това е представата на Калъм за компромис, но аз не съм фен на последните филми на Тарантино, а и не съм сигурен, че филм, изпълнен с кръвопролитие и насилие, е особено подходящ за първа среща. Нервен съм, докато чакаме в бара, вече съжалявам, че се съгласих да дойда. Когато двете момичета пристигат, съм напълно убеден, че цялата работа е грешка. Ники работи в рекламна агенция и още от самото начало става ясно, че и на нея никак не й се иска да е тук. Колкото и да е странно, това в значителна степен улеснява нещата и след като веднъж сме се разбрали, че никой не очаква нищо от другия, и двамата започваме да се чувстваме по-добре.
След като изпиваме по едно питие, си поръчваме второ, после трето и накрая трябва да бързаме, за да не изпуснем началото на филма. Калъм вече е купил билетите и докато минаваме през фоайето, вадя телефона си, за да го изключа. В момента, в който го вземам в ръката си, той иззвънява.
На дисплея се изписва името на Клоуи.
Впивам поглед в екрана. Не съм я чувал, нито съм я виждал от онази нощ, когато Джулс я доведе в „Зед“. Нямам никаква представа защо ми звъни.
— Трябва да влизаме, Шон — казва Калъм и ме поглежда въпросително.
Пръстът ми се колебае между зелената и червената слушалка. Преди да реша кой да натисна, телефонът внезапно спира да звъни. Клоуи продължава да свети на екрана още миг и след това изчезва.
Изпитвам известно чувство на вина, когато изключвам телефона и го прибирам в джоба си. Но другите ме чакат, а и Клоуи направи своя избор. Ако е нещо важно, ще ми остави съобщение или ще ми звънне отново.
Не прави нито едно от двете.
17
Една късна сутрин идва време да ми свалят конците. Коричките по раните от металните зъби се втвърдиха и паднаха, откакто престанах да нося превръзката, и конците вече не изпълняват никаква роля, освен да ме дразнят. Вероятно можеха да бъдат свалени и по-рано, но Матилде не предложи, а и аз не настоях. По някаква причина не ми се иска да се разделя с грозните черни мустаци.
Но тази сутрин се събуждам и те ме сърбят повече от всякога. Когато усещам, че ги чеша силно и дори дърпам края на един конец, решавам, че вече не мога да не им обръщам внимание.
Време е.
Отивам да си взема закуската и го казвам на Матилде. Тя отмята един кичур коса и кимва.
— Ще ги сваля по-късно, ако искаш.
Благодаря й и се връщам обратно в плевнята. Но и след закуска продължавам да отлагам. Забърквам една порция хоросан и я качвам на скелето. Отдавна съм загубил представа кой ден сме, но съм почти сигурен, че е неделя. Дори и Арно не си позволява да ме кара да работя седем дни в седмицата, но вече съм си изградил този навик. Така не се чудя как да убивам времето, нещо, което все повече ми тежи напоследък.
Чувствам се несигурен и не съм в настроение, когато започвам да запълвам дупките с хоросан. Причината не е само в предстоящото сваляне на конците. От години не съм спал така добре. Физическото натоварване, добрата храна и слънцето са чудесен лек срещу безсъние, или поне бяха. След нощното посещение на Гретхен добих навика да затискам капака в пода с един скрин, но не мога да обвиня нея за това, че не спя добре.
Сънят, в който мия ръцете си в горичката, се върна.
Поставям следващия камък на мястото му, махам излишния хоросан и след това го заглаждам така, че да не се различава от камъните около него. Горната част на къщата е почти завършена. Още няколко дни и ще трябва да сваля скелето на по-ниско ниво, тогава всичко ще започне от начало. Има още много работа, тъй като къщата е голяма. Хоросанът трябва да се изчука и след това да се замаже отново. Ще ми трябват още няколко месеца, докато приключа с всичко.